„1943. Дневник на един мобилизиран евреин“ е новоизлязла книга, събрана от тетрадките на Сабетай Майер, благодарение на неговите близки и главно на дъщеря му Мира Майер. Тя разказва за живота на един човек, все още млад и неочаквано взет в лагер, и е събрана от неговите тетрадки.
Критици пишат, че тя има много общо с филма „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини /с три награди „Оскар“, 1997/, в която един млад човек прави записки в лагер по времето на Холокоста с надеждата все още да бъде щастлив и да оцелее.
В предговора на дневника дъщря му Мира Майер пише, че четири от тетрадките на нейния баща са прибрани от Държавна сигурност и изчезват през 1961 година. Не се знае какво се е случило с тях.
Когато идва съобщението за мобилизирането авторът си казва „мен ми се струваше, защото беше за първи път, че отивах на курорт“, „нима не ми омръзна да стоя в кафенето“ и дори „отпразнува деня на заминаването“.
„Сред този оптимизъм и светлина, които заглушават сирените на трагедията, изведнъж се замисляш за биографичната линия в дневника, и въобще за тази линия на писмата и писането на ръка като друга линия, в която хубавото на живота се пренася, за да може да оцелее. Книгата не е само реставрация на историята на трудовите лагери и мобилизации, не е и само литература – тя е като говорене, което слушаш, защото в нейната биографична линия се носи и твоята собствена притча, притчата за човешкото – нещо, което авторът постига чрез начина, по който представя своя къс реалност“, пише критикът Веселина Василева.
„Най-интересното е, че винаги, когато ще има наказание…“, казва Майер в края на книгата „…ще има и някое събитие от такова голямо естество, което ще ни накара да забравим изцяло унижението.“
