Каква ли ще е сирийската политика на Доналд Тръмп? Експертите се надпреварват с прогнози и анализи по този въпрос. Само един човек обаче знае какво ще направи новоизбраният американски президент в Сирия.
На 8 ноември Доналд Тръмп спечели не само президентските избори в САЩ. Непосредствено след обявяването на победата му той стана и „почетен казак“. С това почетно звание го удостои казашкото сдружение „Ирбис“ от Санкт Петербург – то е един вид доказателство за голямата популярност на новия американски президент в Русия, както съобщава вестник „The Moscow Times“. А дали покрай тази популярност ще възникнат нови американско-руски отношения, които да допринесат за умиротворяването на Близкия изток и най-вече на Сирия? По този въпрос в момента в арабските медии се водят остри дебати.
Първоначално тази връзка би могла да се развие в посоката „прекрасно приятелство“, пише не без ирония журналистът Леонид Рагозин на сайта на Ал Джазира. „Путин би изневерил на себе си, ако не се опита да накара Доналд Тръмп да направи някои отстъпки по отношение на Украйна и Сирия. В замяна на това руският президент би могъл да предостави на бъдещия си американски колега Едуард Сноудън“, смята Рагозин. Журналистът обаче предполага, че в дългосрочна перспектива Путин би имал повече полза от Тръмп като враг, вместо като приятел. Защо ли? Обяснението е простичко: Доналд Тръмп е олицетворение на всичко, което руснаците мразят у американците. Той е идеалната карикатура на типичния американски капиталист. Ето защо Владимир Путин би могъл да спечели повече точки сред руската публика, ако се противопоставя на Тръмп, вместо с изграждането на конструктивно сътрудничество.
Какво е по-добре: Тръмп да е враг или приятел?
Русия заедно със САЩ?
Путин би имал обаче и добри основания за сериозно сътрудничество с новия американски президент. Войната в Сирия струва много пари. Освен това не се знае още колко ще продължи и дали ще бъде спечелена. Защото за да бъде спечелена, то т.нар. „Ислямска държава“ (ИД), а и другите джихадистки групировки трябва да бъдат неутрализирани за дълго. Имайки предвид многото разклонения на джихадистките групировки обаче това надали е възможно. А иначе джихадистите ще продължат и занапред да извършват терористични нападения, макар и не в такива мащаби. В този смисъл Русия би трябвало да се подготви за дълготрайно военно присъствие, също както навремето САЩ в Ирак. Под въпрос е обаче дали Москва иска и може да поеме ролята на защитна сила. Именно поради тази причина Русия трябва да потърси сътрудничество със САЩ. „И предпоставките сега са много по-добри“, пише политологът Максим Сухов. Според всички очаквания, евентуалната победа на Хилари Клинтън щеше да доведе до една по-твърда сирийска политика от тази на Барак Обама. Под президентството на Хилари Клинтън, САЩ щяха може би да настояват за забранени за полети зони над цяла Сирия.
Но тъй като този сценарий се провали, сега Кремъл вероятно иска да изпрати положителни послания към новия американски президент – въпреки че и двете страни понастоящем демонстрират неотстъпчивост и не са готови на компромиси. Това обаче може видимо да се промени. „Проблемите, които биха възникнали след края на войната в Сирия – изработването на нова конституция, съставянето на преходно правителство и възстановяването на страната – предлагат по ирония на съдбата огромен потенциал за сътрудничeство. Изглежда и двете страни смятат, че преходът от военна към дипломатическа фаза е неминуем. Но досега не са намерили подходящ път за това“, пише политологът Максим Сухов в сайта „Al-Monitor“.
Впрочем още в предизборната си кампания, а и в първите си интервюта след победата Доналд Тръмп загатна, че не изключва сътрудничество с режима на Асад. Понастоящем американците се борят срещу режима на Асад, който от своя страна воюва срещу ИД. „Сега ние подкрепяме бунтовниците срещу Сирия. При това нямаме понятие що за хора са това“, бе казал Тръмп преди време в интервю за вестник „The Wall Street Journal“.
Подобно развитие би било добре дошло за Асад. Той заяви, че неговото правителство е „естествен съюзник“ на новия американски президент. „Ние не очакваме кой знае колко много, защото американското правителство не се състои само от президента“, заяви Асад и допълни, че всичко зависи от това дали Доналд Тръмп ще изпълни предизборните си обещания. Ако воюва срещу „терористите“, тогава би бил естествен съюзник като Русия и Иран. Казват, че надеждата умира последна. Но май вече няма смисъл да се надяваме, че смъртта ще спре да вилнее в Сирия. Просто защото за
Проблемът Асад
„Под въпрос е обаче дали Доналд Тръмп оценява правилно положението в и около Сирия“, пише политологът Радван Задех във вестник „Al Araby al-jadeed“. Тъй като Асад воюва не само срещу ИД, а най-вече срещу въоръжената светска опозиция. При това с подкрепата на Русия. Ако САЩ под президентството на Тръмп се присъединят към тази борба, те ще циментират победата на Асад и той ще остане на власт. Това обаче, пише Задех, е проблематично по много причини. „Първо голяма част от сирийското население няма да се примири с оставането на Асад на власт след продължаващата вече пет години война. Освен това досегашните противници на Асад начело с Турция, Саудитска Арабия и Катар едва ли ще бъдат съгласни. И така Сирия ще си остане огнище на напрежение и несигурност. Дори и в САЩ, даже и в редиците на републиканците подобна опция би засилила недоволството. Много от съпартийците на Доналд Тръмп едва ли биха се съгласили на сътрудничество с Русия при президента Путин.“
Едно е сигурно: ако Асад продължи да управлява, основните проблеми ще останат нерешени. Например проблемът със сирийските бежанци, който отдавна се превърна в световно предизвикателство. „Ние можем да игнорираме проблема Асад, но той ще се завърне на политическата сцена“, пише Радван Задех.
Засега обаче всичко това са само предположения. Защото само един човек знае как ще изглежда бъдещата сирийска политика на Доналд Тръмп. И това е самият Тръмп.
