Няма как да има ляво без нас. Аз и към момента съм фигурата, която на столично ниво обединява левите формации.
Това са думи на Ваня Григорова – кандидатката за кмет на София от „БСП за България“, която изгуби балотажа срещу новия кмет Васил Терзиев с по-малко от 5000 гласа разлика.
На пресконференция в деня на втория тур от местните избори Григорова беше попитана дали ще се превърне в ляв политик от нов тип. Тя отговори, че вече се възприема като такъв.
Нейната номинация за кмет на София беше задвижена от БСП-София – столичната организация на Българската социалистическа партия (БСП).
Впоследствие зад нея застанаха леви, комунистически и русофилски формации – коалиция „Левицата“ на отцепници от БСП, националистическата „Атака“, „Русофили за възраждане на отечеството“, Българската комунистическа партия и други подобни.
Това даде основания на Григорова да се представя като кандидат на „обединената левица“ въпреки острите разногласия между част от партиите, които я подкрепиха, и ръководството на БСП. Тя задмина по гласове на първия тур от изборите Антон Хекимян, издигнат от партия ГЕРБ, която управляваше София през последните 18 години.
Това представяне е безспорен успех, но той не е успех за левицата в България, казва за Свободна Европа политологът от Софийския университет Борис Попиванов. Вотът за Григорова е протестен и идва от различни посоки – ляво, дясно и център.
Въпреки това успехът е знак, че за лявото има нов потенциал. Такъв не е имало „нито за секунда“ от 2016 г. насам, когато лидерският пост в БСП беше поет от Корнелия Нинова.
БСП традиционно представлява ляво настроени, по-носталгични и русофилски избиратели.
БСП е наследник на Българската комунистическа партия, управлявала страната по време на тоталитарния режим до 1989 г. След това партията сменя името си, но доскоро продължава да бъде една от двете големи партии. Бившата комунистическа партия традиционно представлява ляво настроени, по-носталгични и русофилски избиратели.
Ако на парламентарните избори през 2017 г. БСП беше втора политическа сила с близо 1 млн. гласа, на последния вот за Народно събрание през април тази година подкрепата за нея се срина до 225 хиляди, което ѝ отреди незавидното пето място в парламента.
През тези години БСП преживя сериозни вътрешнополитически трусове. От нея се отцепиха много политици и се нароиха по-малки леви проекти.
Сред тях „нямаше нещо, което да хване въображението на големи групи хора и да обещава кой знае какъв успех в бъдеще“, казва за Свободна Европа политоложката от Софийския университет Ружа Смилова.
Сега такъв потенциал е налице благодарение на Григорова. Тя със сигурност не разбива убеждението, че лявото в България е русофилско, нито запълва очевидната дупка в либералното ляво пространство. За сметка на това възражда важни и позабравени леви наративи като този за правата на работниците, казва Смилова.
„В този момент наистина погледите на лявото са насочени само към нея и към никой друг“, добавя Попиванов.
Какво следва оттук нататък?
Какво изобщо е лявото в България
„Колкото хора, толкова и мнения по този въпрос“, казва Попиванов. Според него в България лявото се свързва с две неща – първо с БСП като партия наследник на тоталитарната Българска комунистическа партия (БКП), и второ – със социална политика и пенсии.
Дебат за лявото не се провежда от демократичните промени насам.
„И двете тълкувания са крайно ограничени, но това е масовата представа в България, защото дебат за лявото не се провежда от демократичните промени насам“, добавя политологът.
Това се разминава с развитието на модерната европейска левица, която е либерална и говори за проблемите на маргинализирани общности като ЛГБТИ хората и мигрантите. Такива дебати не отсъстват напълно от България, но са силно ограничени до малък кръг от леви колективи и представители на академичната общност и неправителствения сектор.
Защо лявото се свързва с Русия
Лявото в България се смята по подразбиране за русофилско. Този факт не е подкрепен от особена логика.
Смилова и Попиванов са съгласни, че Русия е една от най-десните държави в света.
„Там няма нищо ляво като политика и като разбиране за обществото“, казва Попиванов.
Русофилски настроения в България обаче има, и това се обяснява по различни начини – с корени в епохата на Възраждането, с консервативни нагласи, които имат аналог в руската политика, както и с връзката между комунистическата левица и бившия Съветски съюз, чийто наследник е Русия.
„Левите обичат да се възползват от тези настроения просто защото те съществуват, а десницата се е отказала от тях“, казва Попиванов.
Ново ли е лявото на Ваня Григорова
От гледна точка на връзката между ляво и русофилско Ваня Григорова не предлага нови позиции. В интервю в седмицата преди балотажа тя отказа да отговори дали окупираният от Русия полуостров Крим е наистина руски и дали президентът Владимир Путин е агресор.
Това обаче не значи, че в Григорова няма нищо ново. Тя е отрицание на основни характеристики на БСП под лидерството на Нинова – например склонността към оправдаване, вместо към настъпление, или пък липсата на оригиналност, подчертава Попиванов.
Това, което отличава Григорова, е възраждането на един забравен фокус на българското ляво – фокусът върху правата на работниците, а не само върху хората, които имат нужда от социална помощ.
Все пак Григорова е синдикалистка, дългогодишна съветничка в синдиката КТ „Подкрепа“. Тя успешно се връща към опозицията „труд срещу капитал“, която е основополагаща още за идеолога на комунизма Карл Маркс.
„Този наратив – трудът срещу капитала, аз не съм го чувала в последните 30 години“, казва Смилова.
„Григорова съвсем открито го възражда и разпалва въображението на хора, които бяха отвикнали или никога не са се били научили да мислят за интересите си в тези термини.“
Какъв е потенциалът
Успехът за Григорова е реален потенциал за лявото, невиждан от дълго време. Може не всички хора, подкрепили Григорова, да имат леви убеждения, но изборът им е знак, че те имат „отворени уши“ за посланията ѝ, казва Попиванов.
Това дава сериозна инерция на Григорова, но няма гаранция, че тя ще успее да я развие и да даде „трамплин“ на по-съвременна стратегия за бъдещето на лявото.
Григорова може да развива потенциала за това в ролята си на общински съветник, като стане неформален говорител на столичния местен парламент. От тази трибуна тя би могла да критикува управлението както на София, така и на цялата държава.
Григорова няколко пъти казва по време на кампанията, че не е член на БСП. Така тя отговаря на въпросите дали би се опитала да стане лидер на партията.
Как ще изглежда лявото
Ако потенциалът на Григорова се реализира и се появи нова лява платформа – но не непременно партия, тя няма да бъде подобие на Нинова и БСП. Няма обаче да е и типичното европейско ляво, което например се вижда в скандинавските страни.
Централна за Григорова е темата за правата на работниците и тя трудно може да бъде изместена от борба с „джендър идеологията“ и други консервативни наративи като тези на Нинова, смята Попиванов.
От друга страна обаче е невъзможно да си представим Григорова като ляволиберален политик, тъй като квалификацията „либерал“ за нея е „много мръсна дума“, казва Смилова.
Има обаче млади ляволиберални хора, които търсят за кого да гласуват и трудно могат да пренебрегнат факта, че Григорова е подкрепена от националистическа партия като „Атака“.
Попиванов предполага, че формации като „Атака“ постепенно ще изпаднат от кръга около Григорова, защото се превръщат във „воденичен камък“ за нея. Същевременно Григорова се заиграва с тяхната реторика, като критикува либералите, евроатлантиците и т.н.
Тя е много противоречива.
„Тя е много противоречива, опитва се да заеме позицията на Бойко Борисов на „балансьор“, само че в лявото пространство“, казва Смилова.
Дали тази позиция ще помогне на Григорова да обедини лявото в единен политически проект, е трудно да се каже. В лявото пространство има много разнопосочни амбиции и е много вероятно то да продължи да се рои.
Сигурно е обаче, че след Григорова българската левица ще продължи да държи на националистическата си окраска. И макар че предлага някои нови алтернативи, Григорова няма да успее да изведе на политическата сцена онова либерално ляво, което в момента липсва.
