Сашо Дончев е основател и изпълнителен директор на „Овергаз“ и издател на всекидневника „Сега“. Роден е в Ямбол, където учи в математическата гимназия, а след средното си образование завършва проектиране и изграждане на системи за пренос и съхранение на газ и нефт в руския университет за нефт и газ „И. М. Губкин“, както и „Външноикономически отношения“ в бившия Висш икономически институт в София, днес УНСС. Той е един от инициаторите и авторите на Националната програма за развитие на газификацията в България. По думите му догодина ще се навършат 40 години, откакто е в газовия бранш. Компанията му има 60 хил. корпоративни клиента и 273 хил. домакинства в страната, на които дистрибутира газ по изградена 2500 км собствена мрежа.
Кое всъщност е в дъното на натиска, който ви оказва прокуратурата – карикатурите на Комарницки и вестник „Сега“ или газът?
– Има едно фантастично съчетание на нещата. Факт е, че мен не ме обичат политиците, а покрай мен не обичат и „Овергаз“, а пък покрай това не обичат проекта за газификация. Изобщо не сме добре дошли в нашето общество, най-малко в политическото.
Намирате ли връзка между събитията: вие давате няколко интервюта с детайлите от срещата с г-н Цацаров и дни по-късно прокуратурата започва наказателно производство срещу енергийния регулатор, но обект на проверката са били и ваши фирми – заради жалбата ви в Европейската комисия за злоупотреба на държавните газови дружества срещу „Овергаз“?
– Не, ама как можете да си го помислите? Извинявайте тази ирония, но очевидно е, че има връзка и всички мислещи хора в България се досещат. Нашата жалба до Европейската комисия е от 2011, сега сме 2017 – те къде бяха през тези шест години. То затова е може би толкова смешно, глупаво и объркано формулирано, защото е правено едва ли не в условията на криза, на бързане.
В съобщението на прокуратурата се посочва, че ще се разследва дали покрай вливането на търговски дружества в „Овергаз мрежи“ действията на регулатора не са довели до запазване на необосновано висока цена на газа.
– Хората, които са го писали това, дай боже да не са водещи прокурори по тези разследвания
Водещи са.
– са много далеч от истината. „Овергаз“ прибира парите за газа, но реално не търгува с газ, а продава дистрибуция. Ние нямаме отношение към цената на газа и нейната величина. Това е цената на „Булгаргаз“, към която се добавя такса пренос, да го наречем така най-понятно, и се сформира крайна цена за различни групи клиенти.
И все пак премиерът Борисов отново напомни, че именно той е изчистил газовите посредници, визирайки вас. С което, изглежда, искаше да обясни защо „атакувате“ стабилността и бъдещото правителство – така поне бяха разтълкувани в медиите на Пеевски разкритията ви за натиска на прокурора. Един вид „той така се държи, защото го изчистихме като посредник“.
– Борисов това го говори от години, междувременно сме се срещали, на мен не ми говори същите неща, така че аз не мога да коментирам защо. Но няма съмнение, че откакто има пазарна икономика, единственият абсолютно ненужен играч на пазара е „Булгаргаз“ и той е посредникът. Там днес сигурно има повече шофьори и чистачки, отколкото търговци.
Ние години наред, принудени от закона, трябваше да продаваме на „Булгаргаз“ газа, който сме купили на границата на България, и да го купим от него на границата на София примерно, за да го дистрибутираме и да го продадем на наш клиент. Жалкото е, че през всичките години обществото ни остави сами да се справим с проблема.
А всъщност проблемът беше има ли право предприемчивият човек да бъде предприемач, има ли право частната инициатива, има ли ползи от това за обществото и какви вреди се нанасят обратно на обществото, когато най-предприемчивите са изгонени да реализират себе си извън границата.
Но аз отдавна разбрах, че ще е така – още през 1998 г. изнесох всичкия си бизнес в Англия и сега съм като английски инвеститор в България. В този смисъл и аз бях от тези, които отидоха някъде другаде, и оттам се опитвам да бъда полезен тук, защото каквото и да си говорим, докато не намерим нови решения да задоволяваме своите енергийни потребности, газът ще остане най-атрактивната алтернатива. Дори днес, след това безобразно вдигане на цените от страна на КЕВР, природният газ в бита при крайния консуматор е 7 стотинки на киловатчас срещу 21 стотинки на тока – нали виждате за каква разлика става дума.
С какво е толкова специален вашият бизнес, че предизвиква такива конфликти?
| Енергетиката генерира огромна корупция, а тези пари работят срещу обществото и всичко, което го крепи. |
– Нас не ни обичат, защото сме природно бедствие с поведението си. Има хора, които искат да крадат от газа, така както се краде от тока, както се краде от всичко. Тези хора искат всичко да се замаже. Тотално е безхаберието в енергетиката, което води до много високи цени, но ако няма конкуренция, няма как да се докаже. Като елиминираш конкуренцията, махаш съдията на пазара.
Важно е да се знае, че лошите неща в енергетиката костват на обществото не просто много пари, ниска ефективност, изоставане в модернизацията. Най-страшното е, че енергетиката генерира огромна корупция, а тези пари работят срещу обществото и всичко, което го крепи. И ако прокуратурата си е била на място през всичките тези години, и то с грижа за обществото преди всичко, а не с грижа за един или друг чиновник или министър, със сигурност нямаше да се налагат такива показни акции. Примерно нямаше да има жалба на „Овергаз“ до Европейската комисия, защото щеше да има жалба до прокуратурата. Нямаше да има повод да съдим държавата за това, което се е случило с бизнеса на „Овергаз“.
Това е един много регулиран бизнес, зависим е от държавата. В същото време издавате вестник, което гарантирано предизвиква постоянни сблъсъци с политици и чиновници, опитът ви го показва. Няма ли конфликт между тези две ваши занимания?
– Само свободната конкуренция, свободното предприемачество може да ражда свободно мислене и свободно поведение. За мен стремежът да бъда свободен в моя бизнес ме е довел до това да бъда свободен с медията, която издавам. За мен в това е хармония.
Опасно ли е? Да, опасно е. Ето заради медиата, заради свободата на нашите журналисти да изразяват това, което мислят. Нали се сещате, че аз не един или два пъти съм бил недоволен от това, което чета, но съм поел този ангажимент, преглъщам. Но онова, което съм изисквал, е всеки материал да се подпише, авторът да се вижда и да е готов да защити позицията си. Няма неподписани материали в „Сега“. Колко са медиите, които ще се похвалят с това?
И все пак, какъв е отговорът на въпроса на Цацаров?
– Кой?
Имате хубав бизнес, защо ви е необходимо…
– От любов необяснима, честна дума. Аз толкова много обичам свободата, че не мога да си помисля, че няма да го направя.
Вие сте могли да направите всякакъв избор – дори да бъдете алтернативен Пеевски.
– Аз съм могъл да бъда всичко, предлагано ми е всичко, да. Но нямам нито един лев заработен без работа. Днес в един разговор имах възможност на тази тема да споделя нещо емоционално. Всеки, който скрива това, че Сашо Дончев е постигнал всичко с 12-часов ежедневен труд за всичките тези години на базата на знания, опит, талант… всеки, който се опитва да каже обратното – че го е постигнал благодарение на червени куфарчета, на някакви партийни, политически, геополитически обвързаности, вреди на обществото. И нанася най-голямата вреда, защото всички започват да вярват, че това е единственият начин да се успява в живота – да крадеш, да си тарикат, да си близо до политическа формация.
Ами нали същото беше по време на единствената партия. Ние защо не обичахме тези от Градския комитет на комсомола и нагоре? Защото те бяха избрали този път за развитие – нямаха таланти да бъдат по-добри от нас в училище, обаче имаха талантите да пишат речи и да подготвят мероприятия и след това, минавайки през АОНСУ, да стават държавни, партийни, индустриални ръководители. Ето затова имаме такава икономика.
Чакайте, точно с това заигра Борисов, като каза, че главният прокурор Цацаров е паднал в капан на червени олигарси, визирайки и вас..
– Е как аз съм червен олигарх, като като никога не съм бил член на партия. Най-вероятно за Гергов става дума. То Борисов с преводач трябва да го четем.
Въпросът е свързан с миналото, с „Мултигруп“, първите ви години в бизнеса. На хората, които нямат такава памет, как бихте разказали ранната си история на бизнесмен?
– Извинявам се, че ще започна оттук, но че това е останало евентуално в съзнанието на обществото в много голяма степен, е благодарение на лъжите, които медиите тиражираха за мен, за моя бизнес, за моето отношение с тази групировка.
Аз съм едноличният създател на „Овергаз“, започнал съм от едноличен търговец, създал съм „Овергаз холдинг“, който е създателят на „Овергаз инк“, където искахме да привлечем и привлякохме инвеститори, за да развиваме – тогава не беше газификация, а уин-уин проекти за енергийна ефективност. Ние инвестираме, а те се изплащат от ефекта. Всичко винаги съм регистрирал аз. Не съм участвал в компания, която не е регистрирана от мен. Всичко друго е лъжа.
Аз съм бил винаги и само „Овергаз“, „Мултигруп“ за известно време са били част от „Овергаз“. Тогава, когато обикалях за конкретен проект (газификация на Отоплителна централа юг-Пловдив) и търсех на кредит 18-19 млн. лева по онези пари, Кредитна банка ми го даде. Тогава се запознах за пръв път с онова момче, така, с широкия врат, златните ланци и с копринената риза. Каза: ще ти дам.
По-късно, когато видяха, че този кредит се обслужва, започнаха да проявяват интерес към нас, а там прегръдките бяха страшни. Опитаха се да ме принудят да им продам 50% от компанията си и им отказах, но бях достатъчно наивен да приема, че „Балканбанк“ е държавна банка, свободна. „Балканбанк“ ми поискаха 5%, аз им продадох и те в един много кратък момент се оказаха в „Овергаз инк“ с 51% сумарно, 5% Балканбанк, 5% Кредитна банка и 41% „Мултигруп“. Но това беше за много кратко. Аз веднага успях да намеря в лицето на Вяхирев (тогавашният шеф на „Газпром“ – бел. ред.) спасител, продадох на „Газпром“ половината от същото дружество и те останаха миноритарни участници.
На хората обаче това може да им звучи по малко по-друг начин – „Москва“, „Газпром“, нали разбирате…
– Аз се запознах с Вяхирев при посещението му 1994 г. тук по повод разширението на транзита за Турция – Никита Шервашидзе (тогавашният председател на Комитета по енергетика – бел. ред.) ме беше поканил като газовик в разговорите в министерството на енергетиката. Вечерта в руското посолство посланикът ме представи на Вяхирев и аз в типичния си недодялан стил му казах, че им се чудя на какво точно се радват, че не познават България и че от споразумението нищо няма да произтече. И когато наистина нищо не се случи, те ме поканиха – това е 3 май 1995 г., важна дата в моя живот, една от тези, които са като втора рождена дата.
Водим разговор, нали си ги представяте тези газпромовски съвещания, наредени 12-13 човека от управлението начело с Вяхирев, аз съм един отсреща им. Той ме попита защо мисля, че нищо не става, и аз му казах „ами защото това е пълна глупост“. Почервеня, ядоса се, извика ме в неговия кабинет – стоя там прав, защото не знам какво следва. За този човек знам само, че му викат газовия крал, поканил ме е, а аз съм го обидил. Заразпитва ме с какво се занимава фирмата ми, разказвам и в крайна сметка пита за колко пари ще продам 50% на „Газпром“. Това е като птичката, кацнала на рамото ти. Стиснахме си ръцете, на 29 май направихме сделката и така те станаха акционери. (В момента е в ход раздялата между „Газпром“ и „Овергаз“ – бел. ред.)
А амбицията ви за газификацията докъде стигна?
– Аз не съм престанал да мечтая, че ние ще имаме съществена роля в проекта за газификация. Правим всичко възможно това да се случва въпреки държавата – 20 и кусур години някакви хора, почвайки от Жан Виденов („няма да оставя на някакъв си Сашо Дончев газа за България“), минавайки през Костов, който ми обясняваше, че газът е геополитика и как така си въобразявам, че ще бъда фактор в това… Минавайки след това през Първанов – не знам колко му беше важен газът, но важни му бяха паричните потоци в този бизнес, за да може да направи през Манджуков това, което направи Пеевски с медиите. Той искаше да купи всички медии – този проект е техен, съвмесен.
Аз не знам кой как в крайна сметка го е реализирал. Най-вероятно този, който реже порциите – така ли казваше Доган? – в крайна сметка е казал кой да го реализира.
Нямате ли чувство на неудовлетвореност, на провал дори, след всичките ви усилия в бизнеса, но и като издател, да се озовете в ситуация, в която истината е доминирана от модела, който Пеевски направи в медиите? Да вземем например скандала – след като разкрихте, че главният прокурор по същество ви е заплашил заради позицията ви на издател и гражданин. Тук добро и лошо е много очевидно, постъпката на Цацаров нарушава всички демократични, етични, вероятно и правни норми. Но медиите на Пеевски, с които той работи в отличен синхрон, се хвърлиха като една и за три дни затрупаха истината с пепел от лъжи.
– Краткият отговор е: разбира се, че е тъжно, че пътят към свободата се оказва много по-дълъг и с неочаквани препятствия. Оказа се, че, тръгвайки заедно през 1989 г. с един милион души на улицата само в София, в крайна сметка пак по този път се оказваме единици. Разпиля се енергията на хората, отново господства нихилизмът. Като в онзи стар виц, където двама приятели седнали след работа, единия извадил „Вечерни новини“, чете и вика „абе, Иване, гледай утре ще има пълно слънчево затъмнение“, а другият мисли и му казва „абе да му майката, да правят каквото искат“.
Пак сме на този хал – това е най-тъжното. На мен не ми е за мене си, в крайна сметка това е съдбата ми, аз нямам друга посока, ще вървя в нея, но е тъжно, че поколения след нас, вместо да имат по-добри условия за реализация, ще имат по-лоши.
И един упрек към журналистиката – това вайкане, което е световен феномен, че някакви хора, 1% от населението, имат цялото богатство на света. Пълни глупости. Проблемът не е в богатството, проблемът е в начина, по който е спечелено това богатство, защото честно спечелените пари обезателно се връщат и служат на обществото, обезателно отиват или за изследвания как да борим рака, или за космически изследвания, или за някакви други технологични.
Но откраднатите пари само вредителстват, защото те не могат да излязат на светло. Те не могат да построят училище, не могат да направят театър, защото ще се издадат. И тогава те работят само за тъмната страна. Ето това е тъжното.
Проблемът е, че политиката генерира твърде много откраднати пари, които превръщат политиците в агенти на тъмната страна.
– Бих искал да коментирам начина, по който използваме понятието политика. Забравихме, че политиката не се ражда на празно място. Тя е технология за реализиране на общи цели, но те трябва да са формулирани, да са измечтани на базата на някакви фундаментални за общността принципи. Ако към онова, което се съдържа в етиката на едно общество, което определя кое е добро и кое е лошо, добавим с развитието си и естетичните критерии – кое е красиво и кое е по-малко, чак тогава говорим за политика.
Кои са пътищата за постигане на тези цели формулираме на базата на принципите си, а ние нямаме принципи. При нас принципът не е свободата, не е свободното предприемачество, не е конкуренцията, не е защитата на частната собственост, не е защитата на живота на всеки един гражданин. Ние имаме все още водещи политици в България, които казват, че укрепват държавността. Що за тоталитарно мислене! Важен е човекът и държавата служи на човека, а не обратното. Този разговор ние го пропуснахме.
Като говорим за откраднатите пари – не са ли тези на данъкоплатците, с които се финансират обществени блага?
– По тази тема, както и с колеги от БСК много можем да говорим. Ние не сме спечелили нито една поръчка за водопровод, но се явяваме, понеже нашата инженерингова организация строи тръбопроводи и е по-добра от останалите. Знаем какви са цените – та те са в пъти по-високи от нашите, но нас винаги ни отсвирват по някакви формални причини. Това е животът.
Колкото до конкретното лице Пеевски, аз в живота си не съм го виждал на живо. Не мога да си представя излъчва ли нещо и какво. И не знам дали същественото е, че той се казва Пеевски, а не Кръстан – това не е важно. Той като явление е страшен – че тези неща са възможни, а те са възможни тогава, когато прокуратурата не си е на място, защото няма кой друг да бди.
Цивилизованият свят е устроен етатистки, ние сме организирали живота си, като сме създали своите държави, а държавата има монопол върху насилието. И когато този монопол не се използва в интерес на цялото общество, а в нечия полза, то тогава е страшно, тогава е робство. Няма никакво значение дали тази държава е турска, или е българска, ако тя работи срещу теб, ако ти се страхуваш от нея, ако тя не те защитава. Това е робство.
Какви са изводите ви от всичко, което последва решението ви да осветите похватите на Цацаров? Каква степен на робство диагностирате?
– Степента е може би най-високата, която може все още да понася Европейският съюз, ако изобщо говорим за общоцивилизационни критерии по тези теми. Мога само това да споделя – че няма никакво значение какво ме чака, нищо не може да ме отклони от пътя. Всичко е глупост, самият начин, по който е била съчинено – за какъв дявол им е трябвало да ме викат? Ти може да не си съгласен и да не ти харесва и като ме срещнеш някъде, да го споделиш не като прокурор, а като човек. Но не може да ми кажеш „имаш такъв хубав бизнес, защо го рискуваш“. Какво е това? Как така?
Много е важно българите да получат самочувствието, че са суверен, да разберат, че държавата няма никакви права освен тези, които сме й дали със закон. Това са отчуждени граждански права. И не може тези права да се използват срещу нас. Гражданинът има всички права освен тези, от които сам доброволно се е отчуждил в полза на държавата.
Много са прости тези конструкции, трябва обаче да бъдат комуникирани, трябва хората да започнат да ги разбират, защото през конституцията ние пренесохме комунистическата, тоталитарната държава в т.нар. ново време, в този преход.
И какъв преход, нали в момента в парламента има 100% представители на БКП – дори да не са били членове на БКП, са наследници на това мислене, не знам откъде са го възприели. Аз не искам да обобщавам, мразя да обобщавам, но не съм чул един, който да мисли с категориите, с които аз сега говоря за свободата, за обществото.
Интервюто взеха Румяна Червенкова и Галя Прокопиева
Източник: capital.bg
