За да не изпадна в положението на Колю от Симитли, дето навя и нася Мерил Стриип, ще се опитам повече да цитирам и по-малко да тълкувам приоритетите на Президента Тръмп. Публикувани са на сайта на Белия дом. Всъщност мнозина гледат медийните му изяви и му се радват, защото говори и мисли, като един от тях. А дали е така?
[ad id=“263680″]
..
Във всичките му основни приоритети се обяснява, как ще се извлича шистов газ, как ще се възроди минната промишленост, как ще се разкрият работни места на база на въоръжаване и енергийна ефективност. За човка се говори съвсем малко и то главно за положението на човека ветеран от армията. Както вече обещах няма да тълкувам, а ще приложа директен превод на един от приоритетите, а именно – приоритет на Америка във външната политика:
[ad id=“225664″]
Администрацията на Тръмп се ангажира с външната политика се фокусира върху американските интереси и американската национална сигурност.
Мир чрез сила ще бъде в центъра на тази външна политика. Този принцип ще направи възможно по-стабилен, по-мирен свят с по-малко конфликти и повече допирни точки.
Побеждаване на ИДИЛ и други радикални ислямски терористични групи ще бъде нашият най-голям приоритет. За да се защитим и да унищожим тези групи, ние ще предприемем агресивни, самостоятелно и в коалиция военни операции, когато това е необходимо. В допълнение, администрацията на Тръмп ще работи с международни партньори, за да отреже финансирането на терористични групи, за да се разшири обменът на разузнавателни данни, както и да се ангажира и противодейства на кибервойната и пропагандата.
След това, ние ще възстановим американската армия. Нашият флот се е свил от повече от 500 кораба през 1991 г. на 275 през 2016 г. Нашите военновъздушни сили са с приблизително една трета по-малко, отколкото през 1991 г. Президентът Тръмп се ангажира да обърне тази тенденция, защото той знае, че американското военно господство не трябва да бъде поставяно под въпрос.
И накрая, в преследване на външната политика на базата на американските интереси, ние ще прегърнем дипломацията. Светът трябва да знае, че ние не излизаме в чужбина в търсене на врагове, че ние винаги се радваме, когато старите врагове стават приятели, и когато стари приятели станат съюзници.
Светът ще бъде по-спокоен и по-просперираща с една по-силна и по-уважаван Америка.
Тълкуванията ги оставям за всички, които виждат основание да се радват на тези думи. Най-малкото пък руснаците.
