След като 2020 беше годината на пълното затваряне заради коронавируса, 2021 е годината на „Онзи сертификат“, който отваря вратите за много места. В различните страни името на удостоверението може и да е различно, то може да съществува в хартиен и в дигитален вариант, но събирателното понятие, което придоби повсеместна гражданственост, е зелен сертификат. Той потвърждава завършен ваксинационен цикъл, или прекарана зараза с коронавируса (обикновено, установена с PCR тест), или пък отрицателен резултат от тест за коронавируса (PRC или антигенен тест). Това са общите линии на сертификата.
Иначе всяка страна сама решава специфичните детайли, свързани с удостоверението, например дали да издава такъв документ за антитела за коронавируса или за прекарано заболяване, диагностицирано само с антигенен тест.
В страните, които са го въвели, зеленият сертификат отваря вратите на културни и спортни обекти, заведения, учреждения и работни места. Сред по-открояващите се примери за „зеленосертификатни страни“ е Дания, която първа в Европа въведе сертификата без много шум още през пролетта, през септември го отмени, но сега го връща заради усложнена епидемиологична ситуация.
През пролетта извън Европа шумно въвеждане на сертификата първи направи Израел, после също го отмени, за да го върне след това пак. През лятото Италия и Франция поетапно започнаха да прилагат сертификата, разширявайки все повече и повече действието му. Във Франция например сертификатът, известен като здравен пропуск, започна да се изисква за определени категории трудещи се, освен за посетителите на определени обекти, както и за регионалния транспорт, като мярката ще е в сила до 31 юли догодина. А сега се обмисля удължаването на валидността на пропуска за ваксинираните над 65 години да бъде обвързана и с поставяне на бустерна ваксинационна доза. В Италия зеленият сертификат, освен за културни и спортни обекти, заведения и регионален транспорт, започна да се изисква от октомври за всички работни места в частния и държавния сектор. Обмисля се удължаване на мярката до март, ако не и до лятото на 2022 г.
Австрия въведе образно казано двуизмерна версия на сертификата, като в полето му на действие останаха само преболедувалите и ваксинираните, а тестваните отпаднаха, тоест така наречената 2G версия на сертификата (2G идва от немските думи за ваксиниран и преболедувал COVID – geimpft и genesen). Италия и Германия също мислят да последват този пример.
Въвеждането на сертификата породи протести в редица страни, някои от които предизвикаха скандал, като например демонстрацията в италианския град Новара на 30 октомври, когато протестиращите се дегизираха като затворници от нацистки концентрационен лагер, което породи критики от политици, общественици, еврейски организации. В Триест пък масовите протести превърнаха града в огнище на коронавируса.
Въвеждането на зеления сертификат на различни места по света накара хората да дебнат по новините за всякаква актуализация във връзка с мярката. Централизираното въвеждане на данни в единна информационна система с цел генериране на национални сертификати пък доведе до пропуски, обърквания и проблеми, като например разминаване в датата на ваксиниране и датата на издаване на документа, което породи някои съмнения. Така се случи например със сертификата на френския президент Еманюел Макрон, за когото бе обявено, че се е ваксинирал на 31 май, но върху чийто изтекъл в медиите сертификат фигурираше датата 13 юли, което накара френското президентство да влезе в обяснителен режим и да поясни, че това се дължи на човешка грешка.
Имаше и немалко абсурдни ситуации. Във Франция например, за да стигнат до ваксинационни центрове, разкрити в моловете, хората трябваше да си направят тест за коронавируса, за да получат временен зелен сертификат, с който да влязат в мола.
В Милано срокът на сертификата за тест за коронавируса на неваксиниран машинист на италианската железопътна компания Тренорд изтече насред работното му време, влакът не можа да потегли и пътниците трябваше да търсят друг вариант за придвижване. Пак в Италия повсеместното въвеждане на зеления сертификат и за работниците в частния сектор се превърна в истинска главоблъсканица за някои италианци, наели домашни помощници, без да ги декларират пред властите. В страната бе констатирано и увеличаването на болничните на служителите след въвеждане на задължителен сертификат за работното място, защото ако няма сертификат, работникът може да бъде временно отстранен от работа и да не получава заплата, но ако той побърза да си извади болнични, това няма как да се случи.
През настоящата година „зелено сертификатни“ са и мерките за влизане от една в друга страна, тоест освен традиционните документи за самоличност и визи пътниците трябва да са въоръжени и с удостоверение за ваксинация, или с документ за отрицателен тест за коронавируса, или с удостоверение за прекаран COVID-19. В
ЕС с цел облекчаване на пътуванията във времената на COVID-а именно от 1 юли беше въведен европейският цифров сертификат, като мярката бе замислена да продължи година. Изискването за подобен род удостоверения при влизане от една в друга страна накара хората постоянно да са информирани и за мерките в чужбина и предизвика появата на цели дискусионно-консултативни групи в социалните мрежи. Самото влизане в някои страни, като например в Обединеното кралство, през цялата година изискваше постоянна бдителност и способност за комбинативно мислене, за да може пътникът да се справи с различни възможни и променящи се често комбинации от правила, прилагащи се първоначално в зависимост от страната на пристигане и транзитиране, а сега в зависимост от това дали пътникът е ваксиниран или е само тестван или прекарал заразата, дали е дете или пълнолетен, като при децата от различните възрастови групи, също има вариации.
Замислена като алтернатива на локдауна, мярката за зеления сертификат на мнозина не се стори като един вид освобождаване от ограниченията и те започнаха да си мечтаят за малкото страни по света, останали свободни от коронавируса, които към момента са само 4 – Северна Корея, Туркменистан, Тувалу и Науру.
Северна Корея досега не е съобщавала официално за нито един потвърден случай на зараза. Миналата година имаше подозрения за първи случай, но после Пхенян каза, че резултатите от теста на предполагаемия заразен не могат да доведат до заключението, че става дума за COVID-19. Доколко е вярно, че няма коронавирус в страната, която граничи с Китай, откъдето тръгна пандемията, е трудно да се каже, тъй като малко новини за случващото зад севернокорейските граници, излизат навън. Още с разпространението на коронавируса в Азия, през януари 2020 г., властите затвориха границите на страната. Този стриктен режим попречи естествено и на доставката на храни и на всякакви други нужни на страната продукти. Заговори се за влошаване на икономическата ситуация и за глад заради тази мярка. А икономиката на Северна Корея и без това беше влошена заради санкциите на международната общност заради ядрената и балистичната й програми.
Това лято севернокорейският лидер Ким Чен Ун се появи пред обществеността поотслабнал, което според западни анализатори е стратегия, за да покаже на народа си, че кризата го е засегнала пряко и че той е съпричастен със страданията на сънародниците си. Според базирана в Мелбърн новинарска мрежа „Конверсейшън“ въпреки трудностите, които преживява, Северна Корея на 2 пъти тази година е отказала доставка на ваксини срещу коронавируса. Първият път са били отхвърлени 3 милиона дози от китайската ваксина Синовак, а вторият път е била отказана пратка на АстраЗенека. Според Института за национална стратегия по сигурността, базиран в Южна Корея, и двата пъти Пхенян го е направил от съображения спрямо предлаганите ваксини, заради съмненията за ефективността на Синовак и заради опасенията от риск от тромби, асоцииран с препарата на АстраЗенека.
В края на юни световните агенции цитираха необичайно съобщение на севернокорейската агенция КЦТА, според което Ким Чен Ун е скастрил високопоставени представители на Корейската трудова партия заради безхаберие, което е предизвикало сериозен инцидент, изложил на риск усилията на страната за превенция срещу COVID-19. Повече подробности не бяха съобщени, но в резултат на неуточнения сериозен инцидент няколко висши партийни представители бяха сменени. Дали това е било просто повод за отдавна замислена чистка или страната действително има проблеми с коронавирусната зараза, за които не иска за признае? През септември световните агенции съобщиха, че Северна Корея е разрешила първи медицински доставки от Световната здравна организация, свързани с коронавируса, което отново породи съмнения дали тя е действително свободна от ковид страна.
Съмнения остават и във връзка с Туркменистан, заобиколен от силно засегнатите от пандемията Иран и Афганистан и от Казахстан и Узбекистан, където също има регистрирани случаи на зараза.
Свободната от COVID островна държава Тувалу, в южната част на Тихия океан, с население от около 11 000 души, се слави като най-малко посещаваната в света. Годишно преди COVID пандемията там идваха около 200 туристи, което е и вероятно причината досега там да не бъде регистриран нито един случай на коронавирусна зараза. Науру, която също се намира в южната част на Тихия океан и е толкова малка, че може да бъде обходена за ден, също като Тувалу е една от най-малко посещаваните страни в света и вероятно по същата причина и тя досега не се е натъкнала на коронавируса.
Когато през 2020 г. експерти прогнозираха, че ситуацията с коронавируса по света ще се нормализира през 2022 г., никой не им повярва. Но техните мрачни прогнози се сбъднаха. В навечерието на 2022 г. светът е разделен на страни с коронавирус и с правила от типа „зелен сертификат“ и на свободни от COVID страни, 2 от които труднодостъпни и 2 съмнителни. Дали 2022 г. ще е годината на подобряване на нещата или годината, в която хората ще търсят спасение от COVID-а в обещаната от редица дигитални компании метавселена, само времето ще покаже.
/БТА/
