Наскоро проведени проучвания за развитието на антителата ни срещу коронавируса показват, че и те мутират заедно с COVID-19, пише специализираният сайт Тhe conversation.
Няколко скорошни изследвания сравниха разликата между антителата, произведени веднага след прекарана коронавирусна инфекция, и тези, открити шест месеца по-късно. Констатациите са едновременно впечатляващи и обнадеждаващи.
Шест месеца след инфекцията антителата, които остават, са претърпели значителни промени, установяват учените.
Изследователите са тествали способността на антителата да се свързват с протеини от новите варианти на коронавируса и са установили, че 83% от „зрелите“ антитела са били по-добри в разпознаването на новите щамове. Това е възможно с помощта на В-клетките, които произвеждат антитела, и които се развиват след първото им активиране. Въпреки че е добре известно, че вирусите могат да мутират с течение на времето, нашите собствени В-клетки също могат да се изменят, за да създадат по-добър имунен отговор.
Ключова разлика между мутацията на антителата и вирусите е, че мутациите при първите не са напълно случайни. Всъщност те са директно причинени от ензим, който се намира само в В-клетките, известен като AID (индуцирана от активиране дезаминаза).
Този ензим умишлено причинява мутации в ДНК-то, отговорна за превръщането на частта от антитялото, която може да разпознае вируса. Този мутационен механизъм е открит от пионери изследователи в MRC лабораторията по молекулярна биология в Кеймбридж, Великобритания преди почти 20 години.
Активността на този специфичен ензим води до много по-висока степен на мутация в В-клетките, отколкото във всяка друга клетка в тялото. Това се нарича „соматична хипермутация“.
Някои от мутациите, които се индуцират в мястото на свързване на антителата, ще подобрят свързването на това антитяло с целевия вирус. Но някои мутации няма да имат ефект, а други ще намалят способността на антитялото да се захваща към вируса. В-клетките, които могат да образуват по-добри антитела след соматичната хипермутация, получават положителни сигнали, за да ги накарат да се репликират по-бързо. Други В-клетки не успяват. Този процес на „оцеляване на най-силния“ се нарича афинитетно съзряване. След този подбор, новопоявилата се В-клетка ще произвежда масово подобреното си антитяло, което води до по-ефективен имунен отговор.
Курсът на типична COVID инфекция е от 10 до 14 дни, така че първата вълна от антитела, прогонващи вируса, няма достатъчно време, за да се развие, тъй като афинитетното узряване обикновено протича в продължение на седмици.
Но проучвания от САЩ показват, че малки неинфекциозни частици от SARS-CoV-2 остават в тялото след изчистване на инфекцията, така че В-клетките могат да продължават да напомнят как изглежда вирусът. Това позволява еволюцията на антителата да продължи месеци след разрешаването на инфекцията.
Еволюцията на антитела означава, че ако човек е заразен с коронавирус вторично, антителата с далеч по-добра способност за свързване ще бъдат готови да го атакуват.
Това е и много важно при ваксинацията. Еволюцията на антителата започва след първата доза, така че да има много подобрени антитела, ако вирусът се срещне на по-късен етап.
Именно тези изследвани и дават надежда, че мутацията на вируса ще може да бъде победена.
Публикувано със съгласието на BNews.bg
