От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 829
През май 1878 г. Симеон Ванков (25.01.1858, Свищов – 21.06.1937, Москва) постъпва на служба в българската армия. Под негово ръководство Русенският арсенал се превръща в стабилно военно предприятие. Наред с това участва активно в изграждането на БВМФ, артилерията и др. През април 1895 г. Ванков емигрира в Русия, където е назначен за началник на окръжния артилерийски арсенал в Туркестанския военен окръг. Няколко години по-късно е изпратен в Хабаровската окръжна артилерийска работилница.
В продължение на 17 г. разгръща активна и изключително полезна дейност в Далечния изток: предлага в този край да се строят заводи на базата на местните суровини, да се развива железопътната мрежа в Далечния изток, в това число и Байкало-Амурската магистрала. Така той се явява един от значимите строители на руската държава. Високо ценен във военните среди, вече получил генералски чин, той оглавява Организацията на руското главно артилерийско управление по снабдяването със снаряди, която носи неговото име – Ванкова организация.
Той е един от най-добрите дейци на военното производство по време на Първата световна война. Става професор в Московския машинно-технически институт и един от най-ценените учени в областта на студената обработка на металите и по историята на артилерията. На гроба му в Москва се извисява тридюймов снаряд – символ на признанието за делото, на което българинът посвещава живота си.
