Годината е 2021. Тогава Лиляна Ковачева попада на статии, публикувани на сайта на една от управляващите по това време партии – ВМРО. Те са събрани в отделен раздел, озаглавен „Циганският въпрос“, и изобилстват от реч на омразата. Те внушават, че всички роми имат вродено престъпно поведение, сравняват хората от малцинството с ходещи „биологични бомби“, които сеят инфекциозни заболявания, и предлагат „решаване“ на „циганския въпрос“ с „оръжие“.
Ковачева, която е от ромски произход, е възмутена. Чувства се и лично засегната – защото не смята себе си за престъпник и защото цял живот полага усилия да вкара повече деца от общността в училище, за да „реши“ проблема чрез образование.
Затова решава да подаде жалба пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Точно две години по-късно комисията излезе с решение. Преди дни стана ясно, че според КЗД статиите в раздела представляват дискриминация, забранена от закона, за което комисията налага глоба в размер от 1000 лв. на ВМРО и задължава партията да не допуска повече подобни материали.
Но това решение, което ВМРО все още може да обжалва, не е пълен успех за Ковачева. Никъде в него не е записано, че партията трябва да премахне въпросните текстове от сайта си. Към момента на публикуване на този материал те все още са достъпни.
Случаят идва и на фона на избирателното отношение на институцииите към дискриминационната реч и речта на омраза. Според експерти, с които Свободна Европа разговаря, особено българската прокуратура, но и българските съдилища все още изпитват сериозни трудности да разпознават такива деяния. А когато дискриминационното говорене остава без санкция, то се превръща в норма.
Какво пише в статиите на сайта на ВМРО
Лиляна Ковачева работи в сферата на образованието повече от 40 години. Била е учителка, директорка, ръководила е Центъра за образователна интеграция към Министерство на образованието.
В жалбата си пред КЗД тя изброява различни примери от статиите на сайта на ВМРО, които за нея са унизяващи. Освен че манипулативно внушават, че всички хора от ромски произход са с престъпни наклонности, материалите включват и заглавия, които насърчават към насилие („Без оръжие няма да стане“, „Битовата циганска престъпност може и ще бъде пречупена само с желязна ръка“„Тия животни трябва да бъдат избити до крак!”).
Към 4 юни, когато Ковачева подава жалбата си, статиите от този вид са общо 234 на брой. Писани са от различни автори, голяма част от които са са бивши или настоящи политически дейци на ВМРО – като Ангел Джамбазки, Карлос Контрера, Искрен Веселинов или сегашния лидер на „Възраждане“ Костадин Костадинов, чиято политическа кариера включва и ВМРО.
Партията участваше в общо правителство с ГЕРБ като част от коалицията „Обединени патриоти“ между 2017 г. и 2021 г. и материлаите са публикувани включително и през това време.
„Тези материали създават раздори, пишат се неща, които не отговарят на истината“, казва Лиляна Ковачева пред Свободна Европа.
„Не казвам, че ромите са идеални и че няма проблеми. Но те не се решават така, като обвиняваш цяла една група. Назовава се името на престъпника и ако е престъпник, да си получи наказанието. Аз не защитавам престъпници, но аз самата не съм такава и не желая да ме обявяват за такава. Цял живот съм си плащала данъците, къщата ми е законна и когато ме наричат така, и то от най-високите етажи на властта, аз няма как да го премълча“, добавя тя.
Какво отсъжда КЗД
Именно такова е и заключението на КЗД, според която поставянето на цяла група под общ знаменател и представянето ѝ по „унизяващ“ начин представлява дискриминация, забранена от закона. Затова и жалбата на Ковачева е приета за основателна.
Освен това оттам отсъждат и че формулировката на името на раздела – „Циганският въпрос“ – сама по себе си също представлява дискриминационен „тормоз“. Това име всъщност е аналогично с нацисткия термин „еврейския въпрос“. По времето на Холокоста опитът за „окончателно решение на еврейския въпрос“, формулиран по този начин от идеолозите на нацизма, води до смъртта на шест милиона евреи.
Въпреки че от ВМРО опитват да аргументират антиромското съдържание, като се позовават на принципите за свобода на словото и свобода на изразяване, от КЗД отхвърлят доводите им. В решението си комисията посочва, че този принцип не е приложим, защото „расизмът не може да бъде оправдан с каквито и да е цели – нито с правото на свобода на изразяване, нито с политически дискурс или с някаква висока обществена или социална значимост“.
Отсъждането на КЗД обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано. Свободна Европа изпрати въпрос до партия ВМРО, включително за това дали ще обжалва решението, но оттам не отговориха.
Избирателното правоприлагане
Въпреки че налага глоба на партията и я задължава да „предприеме мерки с оглед избягване и недопускане“ на подобни публикации, КЗД не задължава ВМРО да свали от сайта си всички тези статии, които преди това е намерила за проблематични. Затова и Ковачева и правният екип от Българския хелзинкски комитет (БХК), който ѝ помага с жалбата, обмислят дали да предприемат допълнителни стъпки.
„Какъв е ефектът, след като не ги задължават да ги махнат? Това са смешни работи“, казва Ковачева. По думите ѝ трябват по-сериозни мерки, защото „1000 лв. не могат да спрат такива хора да сипват жлъч и да настройват против“.
Според Радослав Стоянов от БХК обаче решението е успех, независимо от това, че е не изцяло задоволително. Той казва, че то е сред малкото отсъждания срещу политически субекти за дискриминация. По думите му то идва на фона на дългогодишни сериозни проблеми в правоприлагането по отношение на дискриминационната реч и речта на омраза.
В тази област българският закон прави разлика между двете според тежестта на деянието. Чл. 162 от Наказателния кодекс (НК) санкционира по-тежките случаи. Той говори за „език на омразата“ и предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 4 години и глоба от 5000 лв. до 10 000 лв. В останалите случаи е приложим Законът за защита от дискриминация (ЗЗД), който предвижда по-леки, административни санкции, както например при жалбата на Ковачева – глоба от 1000 лв. и предписание партията да избягва бъдещи подобни публикации.
Въпреки тежките деяния в България чл. 162 от НК се използва изключително рядко от българската прокуратура. Вероятно първият път, в който текстът е прилаган, е през 2008 г., когато лидерът на националистическата партия „Атака“ Волен Сидеров осъжда мъж от ромски произход. Сидеров го осъжда за това, че мъжът е подбуждал към расова омраза, като е разпространявал листовки в ромската махала, „изобличаващи лидера на „Атака“ като враг на циганите в България“.
За сметка на това българските съдилища така и не виждат проблем в говоренето на самия Сидеров. В тази връзка през 2021 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България заради изказвания на Сидеров, в които той говори за „цигански терор“, „циганизация“, както и че „в България има расова, етническа дискриминация на българите от циганския етнос“.
Така по думите на Радослав Стоянов до момента няма нито един български политик, който да е бил осъден по текстовете от НК за език на омразата. Решения има единствено по другите текстове от ЗЗД, предвиждащи само административни санкции – като например отсъждането на Върховния административен съд (ВАС) срещу бившия вицепремиер и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов. ВАС отсъди, че през 2019 г. той се е изказал дискриминационно спрямо ромския етнос, и отмени предишните оправдателни решения на КЗД и АССГ.
По думите на Радослав Стоянов в случая със статиите на сайта на ВМРО санкциите по НК не са били приложими, но е важно да се знае, че в много други случаи българската прокуратура отказва да признава дискриминацията и да прилага въпросните текстове.
„Прокуратурата има сериозни проблеми с разпознаването на расизъм, хомофобия и други дискриминационни явления. Трудно е да се каже дали не ги разпознава поради липса на чувствителност или от нежелание да ги признае“, коментира Стоянов.
Защо е важно да има санкционирани публични фигури
Според Теодора Крумова обаче, експерт в център „Амалипе“, санкционирането на езика на омразата, особено когато той идва от публични фигури, е изключително важно. По думите ѝ редица научни изследвания показват, че нагласите на голяма част от обществото към ромите не са крайни, но се влияят много от подобен тип публично говорене. Те показват, че в периода след 2007 г. и особено след 2013 г. се е увеличило антиромското говорене, а едновременно с това сериозно се е влошило и отношението спрямо малцинството.
„Ние го виждаме пряко в работата си. [Публичното говорене] влияе на отношението на учители, здравни работници, социални работници“, казва Крумова.
Затова и тя вижда успешната жалба на Ковачева като „знакова победа“.
„Защото трябва да се каже ясно и категорично, че такова говорене е недопустимо. Когато то звучи отвсякъде, от телевизора, от социалните медии и то не е санкционирано, хората започват да го приемат като нормално“, казва Крумова.
