Промените в Конституцията, внесени от управляващите, минаха на първо четене.
Те предвиждат освен съдебна реформа, ограничаване на президента при съставянето на служебно правителство, както и отпадане на забраната министри и депутати да нямат двойно гражданство.
Сред основните акценти в него е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи. Предлага се Висшият съдебен съвет да остане административен и кадрови орган само за съдиите. Предвижда се и създаване на Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама – пряко от прокурорите, един – от следователите, и един – от главния прокурор, като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.
Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.
Проектът предвижда президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател, назначава служебно правителство, а за служебен премиер да се назначава или председателят на Народното събрание, или председателя на Конституционния съд, или управителят на Българска народна банка.
Вносителите се отказаха от идеята да променят националния празник на България от 3 март на 24 май.
Дебатите по промените продължиха близо пет часа. Против поправките се обявиха от опозицията БСП, ИТН и „Възраждане“.
„Говорите за тези промени в Конституцията като някаква панацея и България ще дръпне един възход, който не може да се спре след това“, скочи Кристиан Вигенин от левицата. Той обвини управляващите, че нарушават промените още преди да са приети.
„В началото казвате, че образованието, науката и културата са национални приоритетите, ще гледаме бюджета в понеделник и как точно се вписват тези приоритетите там? Казвате ,че регулаторите ще се независими, а тук се разиграха някакви циркове за тях и вече квотно сте си ги разпределили“, коментира той.
Според него текстът за служебното правителство е абсолютно неработещ и може да доведе до блокаж на държавата.
„Това е общо взето казано „напънала се планината и родила мишка“, обобщи Вигенин.
„Една част от промените в съдебната власт за мен са изключително притеснителни, защото на практика водят до пълен политически контрол на прокуратурата“, посочи още Вигенин. По думите му това е добре премислен ход, така че сегашните управляващи да си гарантират недосегаемост в следващите години за нещата, които са свършили.
„Това, което се случва днес, е фалшив дебат за „фейк“ Конституция. Повече от три часа ще отделим на текстове, които са мъртвородени и на второ четене няма да бъдат гласувани. Вносителите се отказват от смятана на националния празник – остава си 3 март. Отказват се от двойното гражданство на висшите държавни служители и от съдебната реформа“, посочи лидерът на БСП Корнелия Нинова от парламентарната трибуна.
Тя коментира, че смисъл от дебата щеше да има, ако някой от вносителите беше признал, че това не е истинският проект за промяна на Конституцията, а реалният предстои да бъде гласуван скоро. Тя покани колегите си на среща във вторник от 11:00 ч. за разговор с политиците и експертите, написали сега действащата Конституция.
Маргарита Махаева от „Възраждане“ заяви, че повечето от промените са напълно излишни, а някои от тях зловредни и опасни за националната сигурност.
