Екоактивисти участват в демонстрация по време на преговорите за климата в Глазгоу. Снимка: Jonne Roriz/Bloomberg |
Фокусът на държавните представители на срещата за климата в Глазгоу се насочва в понеделник към постигането на споразумение как да помогнат на уязвимите страни да се справят с глобалното затопляне и да ги компенсират заради вече нанесените щети. Това е тест дали развиващите се и богатите държави ще успеят да сложат край на противоречията си за парите за борба с изменението на климата, пише Ройтерс.
В началото на тежка седмица за преговорите на ООН за климата министрите на различните правителства ще се заемат със същината на въпроса как да изпълнят по-ранните си обещания да плащат за свързани с климата загуби и щети и да решат въпросите как най-добре да помогнат на страните да се адаптират към последиците от изменението на климата.
Великобритания, която е домакин на срещата COP26, отново ще се опита да даде тон, като обяви ново финансиране в размер на 290 млн. паунда (391 млн. долара), което включва подкрепа за страните от Азиатско-тихоокеанския регион за справяне с въздействието на глобалното затопляне.
Сумата ще е допълнение, казва британското правителство, към „милиардите допълнително международно финансиране“, които вече са планирани от богати страни като САЩ, Япония и Дания за адаптация и устойчивост на уязвимите държави, много от които са засегнати от най-лошите последици на изменението на климата.
Но докато развиващите се страни искат повече пари, за да се адаптират към по-високите температури, които причиняват по-чести засушавания, наводнения и горски пожари, развитите нации подкрепят насочването на финансите към намаляване на емисиите.
„Трябва да действаме сега, за да предотвратим изпадането на още хора в бедност заради климатичните промени. Знаем, че последиците от изменението на климата засягат непропорционално тези, които вече са най-уязвими“, коментира британският министър за международната търговия Ан-Мари Тревелиан, която отговаря за въпросите на адаптацията и устойчивостта.
„Стремим се към значителна промяна, която в крайна сметка да допринесе за устойчиво развитие и устойчиво на климата бъдеще за всички, без никой да бъде изоставен“, посочва тя в изявление.
След седмица, в която бяха дадени много обещания и по-богатите държави бяха обвинени от някои развиващи се страни в нарушаване на минали обещания, сесията в понеделник ще се съсредоточи върху аргументите на министрите за справяне с адаптацията, загубите и щетите.
Снимка: Emily Macinnes/Bloomberg
Остават пет дни
Остават само пет дни от преговорите в Глазгоу, в които да се сключат необходимите споразумения за запазване на възможността за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива – границата, отвъд която се счита, че светът ще бъде засегнат от опустошителното въздействие върху климата. По-богатите държави се стремят да покажат, че могат да спазят по-ранните си обещания.
Развиващите се страни имат основание да се съмняват. На срещата на върха на ООН за климата преди 12 години в Копенхаген богатите държави обещаха да предоставят на развиващите се страни 100 млрд. долара годишно до 2020 г., за да им помогнат да се адаптират към изменението на климата.
Тази цел не беше постигната и на COP26 по-богатите икономики заявиха, че ще постигнат целта най-късно през 2023 г., като някои се надяват, че тя може да бъде постигната и година по-рано.
Потенциално по-проблемен въпрос е как да бъдат компенсирани по-слабо развитите страни за загуби и щети, причинени от въглеродните емисии в миналото – област, в която все още не са направени конкретни обещания.
Емили Бохобо Н’Домбакс Дола, фасилитатор на работната група за адаптацията на официалната младежка част към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, казва, че е решила да действа, след като е видяла как изменението на климата е засегнало Сенегал.
„Сега е време правителствата и донорите да определят справедливо финансиране и планове за загубите и щетите и за адаптация“, пише тя в изявление.
