Снимка: Bloomberg |
Държавите са изградени от хардуер, но нациите работят със софтуер. Кое е по-жизненоважно за една национална държава сега откриваме чрез кървавото изпитание, през което преминава Украйна. Хардуерът на държавната власт се състои от армии, бюрокрация, полиция, внушителни сгради, ужасни затвори.
Националният софтуер е нещо по-малко осезаемо, но не по-малко мощно: упоритостта при изключителен стрес; отговорът на бедствието; приливът на патриотични емоции; твърдостта на семействата; подемът на гражданска гордост дори когато кварталите са обсадени или унищожени; неудобната съпротива на истината; и не на последно място преобразяващият опит на създаването на незабравим национален епос сред мъките, пише Саймън Шама за Financial Times.
60-километровият руски конвой, спрял в калта, блокиран от спукани гуми, недостиг на гориво и храна, е най-доброто въплъщение на грубия хардуер: тромав динозавър, неумолимо разрушителен, бълващ ужасния си огън, но също така безмозъчно импотентен, неспособен въпреки цялата му смъртоносност да постигне каквато и да е стратегическа политическа цел. Което, разбира се, не означава, че чудовищни зверства като лишаването на градове като Мариупол от най-основните човешки нужди – вода и канализация – няма да бъдат извършени по пътя към задънената улица на путинския империализъм.
Безброй малки прояви на съпротива, ежедневно удивляващи ни – несъмнено както за Кремъл, така и за останалата част от света – са навсякъде в интернет: селяни, увити в украински знамена, пречещи на танкове и бронирани автомобили и озадачащи войниците в тях какво да правят с тълпата, чиито благодарности трябваше да очакват. Върху тях се сипят не китки, а омраза. Войски, които нямат проблем да изстрелват ракети по далечни, невидими цели, се отдръпват, когато трябва да застрелят старци или тийнейджъри. Независимо от гротескното несъответствие във военните ресурси между нашествениците и нападнатите, имаше разгорещени битки, при които привидно по-голямата сила пострада.
Разбира се, няма смисъл да се осветлява опустошителната огнева мощ на нашествениците, способна да превърне украинските градове в купчини димяща пепел и развалини. Варварската жестокост на тези операции – изрично предназначени да тероризират цивилно население и ставащи все по-чудовищни, тъй като очакваният от Кремъл бърз край на войната е осуетен – вече успя да предизвика вълна от милион бежанци към западните граници, да не говорим за отчаяните групи от вътрешно разселени хора. Но това също ще се окаже пирова победа, тъй като украинската диаспора ще наложи характеризирането на режима на Путин като геноцид. Поколенията нито ще простят, нито ще забравят.
Хардуерът на руската инвазия може и да работи, но софтуерът на нейния наратив заби. Каквато и власт да има путинската автокрация над руското възприятие на събитията, доказателствата, наводняващи интернет, правят вземането на цивилни като цели недвусмислено.
И никой ли в Кремъл не забеляза, че обявяването на народ, управляван от еврейски президент, за нацистки, не е правдоподобно? И как точно тази кампания за „денацификация“ беше подпомогната от ракетния удар срещу мемориала на Холокоста в Бабин Яр? Срещу тези гафове украинският президент Володимир Зеленски отприщи смъртоносната си вербална реакция. Информиран за атаката, моменталният му отговор беше: „Това е Русия. Поздравления!“
Изчислено е, че всеки ден от инвазията струва на Русия повече от 20 млрд. долара. В крайна сметка кампанията може да приключи поради разхода на пари. Но също така, ако не и по-вредно за нейните перспективи, може да свърши и заради разочарованието сред армията на Путин. Колкото повече тези войници са изложени на огъня и враждебността на украинците, толкова по-объркани ще стават.
Твърди се, че Наполеон е преценил, че успехът на всяка военна кампания се дължи на една четвърт на числеността и материалните ресурси и на три четвърти на морала. Ако това важи в Украйна, проблемите, пред които е изправен Путин, тепърва започват. Дългосрочната окупация, която е единствената възможна алтернатива на неуспешния блицкриг, ще увеличи броя на младите мъже, които се връщат в Русия тежко ранени или в чували, в резултат от непреодолимата съпротива.
В есе от 2021 г. Путин даде да се разбере, че изобщо не смята, че Украйна е държава. Но войната сложи върху Украйна отпечатъка на нейната епична идентичност в плът, кръв и сълзи по начини, които той не е можел да си представи. Путин не само ще се провали, но и провалът ще накърни домашното му всемогъщество.
Разочарованите войски, завръщащи се от източния фронт в Първата световна война, изиграха решаваща роля в революциите от 1917 г. И не по-малко удивително и смело от съпротивата в Украйна беше избухването на протести в Санкт Петербург и Москва. Когато доверието, което вдъхвате, изисква ареста на 77-годишната Елена Осипова, сте в беда. Истината е, че мнозинството руснаци, които се информират от държавната телевизия, никога няма да бъдат повлияни от тълпите млади хора в големите градове. Но с неумолимото нарастване на броя на вдовиците и сираците, враждебността към тези, отговорни за тяхната загуба, ще превърне студентския бунт в народна ярост.
Вместо да сервира пакет лъжи, Кремъл щеше да направи по-добре, ако бе наредил на своите военнослужещи да прочетат „Война и мир“. В навечерието на битката при Бородино княз Андрей Болконски казва, че войната не е шах: „Успехът никога не зависи от позиция, оборудване или дори численост.” „От какво тогава?“, пита някой. „От чувството, което е във всеки войник.” Лев Толстой, който е видял войната отблизо, е прав. Ето защо в крайна сметка руското завладяване на Украйна ще бъде и ужасно поражение за Путин.
