През третото тримесечие на миналата година всеки трети лев в семейния бюджет е бил от пенсии, а доходите на възрастните хора у нас са се увеличили със 120 лева за последните 12 месеца. 30% от доходите на домакинствата са от пенсии.
„Имаме застаряващо население и в повече от половината домакинства живеят пенсионери. Доходите от заплати заемат едва 60%. Статистиката е стресираща, защото пенсиите са нисък доход“, коментира доц. Теодора Пенева от Института за икономически изследвания на БАН в „България сутрин“.
Тя е против това да се гледа на пенсиите като огромна разходна дупка. Доц. Пенева даде и пример: Средната пенсия е едва 900 лв., а знаем каква е издръжката на живот. Има проблеми с пенсионния дефицит и проблеми с бизнеса, но не трябва да са за сметка на доходите на хората.
Според нея реформите не решават основния проблем, а именно – липсата на на доверие в пенсионната система и масово хората не внасят осигуровки, защото не виждат смисъл в това.
„Никой не мисли за това как да се покрие минималната издръжка за живот. Минимизирането на разходите не се отразява. Пенсионерите са еднакво бедни. Дори е възможно стоките от потребителската кошница, които купуват, да са по-малко. МРЗ е основният инструмент за излизане от бедност. Половината от обществото изкарва под хиляда и няколко лева“, заяви доц. Пенева.
Икономистът Михаил Кръстев отбеляза, че има огромно увеличение на парите, които ще бъдат давани за пенсии. Скоро може да стане всеки втори лев да е от пенсии, обърна внимание той. Кръстев допълни, че механизмът, по който се определя минималната работна заплата, е неадекватен.
„Производителността на труда е обективният измерител с колко расте икономиката и с колко растат доходите. Приближаваме се към икономически нонсенс. Нивото от 1080 лв. на МРЗ от 2025 г. се явява над 70% от средната работна заплата в 6 български области. Няма как да съществува минимална работна заплата, която да е толкова близо до средната. Това не отговаря на реалността“, подчерта Кръстев.
По думите му пенсионерите в България не са двойно по-богати, защото по изкуствен начин се повишават разходите и голяма част от допълнителните им пари отиват за покриване на стоки от първа необходимост заради инфлацията.
„МРЗ е изключително неефективен инструмент. Статистиката от НСИ се изкривява много, защото заетостта в София е много по-висока. Различията могат да се преодолеят, ако тя се определя на регионален принцип. София изкривява статистиката за другите региони. Чрез влиянието си върху статистиката определя цялата финансова политика в България“, настоя Кръстев.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
