140 години от рождението известния български писател Ботьо Савов Стоянов, родом от Стара Загора се навършват днес. Принадлежащ към културния кръг на символистите, той е автор на стихове, разкази и повести. Първите си стихотворения публикува през 1900 г. Издава също „Неранза” (1921 г. в Стара Загора), „Майка” (1923), „Бабек” (1928).
Ботьо Стоянов е роден е на 16 декември 1881 г. в Стара Загора, в семейството на дребен търговец. Завършва Габровската гимназия, а след това и Педагогическото училище в Казанлък. Пет години е бил начален учител – в родната Стара Загора и в Бургаски окръг. По-късно завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1918), след което работи като чиновник. Известно време практикува като адвокат.
Първите си литературни опити Стоянов прави още като ученик, а първото му публикувано стихотворение е през 1900 г. във в. „Искра“ (Казанлък). Първата му прозаична публикация е във в. „Огледало“. Публикува в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“.
Ботьо Стоянов е един от критиците и теоретиците на българския символизъм. Пише разкази, повести и романи, някои от които социални.
Белетристиката му се вписва в руслото на романтико-стилизаторската линия в българската следвоенна проза. Писател с изострено чувство за социалното, видяно понякога в най-грубите му житейски форми, Савов му противопоставя света на миражите и бляновете; вярва в „чудото“, във възкресението на доброто, в духовното самоусъвършенстване и нравственото преображение на човека (повестта „Отец Игнатий“), в магията на илюзията, в спасителната сила на мечтата.
Пресъздава мотивите за смирението като „врата“ към Бога, за ирационалните пориви на любовта, за греха и прошката, като сплита легендарното и екзотичното.
Текстурата на разказите му (сборникът „Странният пътник“) представлява сложна плетеница от битово-реалистични и символно-романтични фрагменти – стилистика, която е характерна за редица белетристи от фалангата, осъществяваща прехода от символизъм към нов тип реализъм с навеи на неоромантизъм. Разказва непринудено, със свобода на фантазията, но без художествени ефекти. Разработва с успех екзотични и фантастични сюжети (романите „Саули Бенгана“ и „Замъкът на леди Фокс“).
Подкрепя и пропагандира идеята на Л. Н. Толстой за непротивене на злото с насилие.
Умира на 11 март 1959 г. в София.
