Старопланински преходи дадоха заряд за нови емоции на Витоша и Рила

Акценти

• Регионален вестник, # 26/958 година XVIII, 9 – 15 юли 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Културно-исторически поход в Стара планина бе поредната дестинация на група планинари. Тя започна от Трявна по еко пътеката и стигна до село Боженци, което е със 600-годишна история.
То е един от най-ценните в България архитектурно-исторически резервати. Потънало в зелена и тишина село очакваше ентусиастите в крайната им точка, за да ги възхити.
Боженци ги привлече със съхранената си оригинална архитектура, окичените с цветя чардаци на къщите с каменни покриви и тежки порти. От някогашното богато село със стотици домове и жители – търговци, обиколили света, днес са останали само неколцина местни хора и уникалните къщи на средна възраст от около 200 години.
Гостоприемството стопли сърцата на хората от групата. Те опитаха от предложенията на местата за хранене и се потопиха в духа на Боженци.
Малкото и китно село е обявено за архитектурно – исторически резерват през 1964 година. Тук къщите са запазили своя автентичен вид от Възраждането.
Вторият ден започна с посещение на пещерата Бачо Киро, намираща се западно от Дряновски манастир. От археологическа гледна точка е един от най-важните палеолитни обекти на Балканите. Проучванията сочат, че тук са живели хора преди повече от 50 – 100 хил. години, като от този период са намерени керамични сечива. Невероятни са и находките от 4 – 5 хилядолетие пр.н.е., които свидетелстват за появата на нов вид човек – Хомо сапиенс фосилис. Находките открити в “Бачо Киро” са едни от най-старите в Европа, свързани с първите хора, които бележат прехода към нов етап в праисторията – късния палеолит.
От по-късни епохи са открити различни други предмети, сечива и оръдия, с които са си служили пещерните хора.
В най-горните слоеве на подземието са открити останки от жилища. При една от най-ранните експедиции учените открили на дълбочина 300 м огромен скелет на мечка от отдавна изчезнал вид. Смята се, че това е един от най-големите екземпляри намирани в Европа с внушителните си размери от три метра височина и дължина на челюстта 60 см.
Самата пещера представлява заплетен четириетажен лабиринт. Общата й дължина е над 3500 м, която я прави една от най-големите в България. За любителите са благоустроени около 700 м от нея. По въздействието на карстовите води са се формирали множество сталактити, сталагмити и сталактони.
Невероятното оборудване, с което разполага “Бачо Киро” ни дава възможност да се насладим в най-големи детайли на нейните красоти. Дъждовната зала, Концертната зала, Салона и в Подземието са приказните фигури на Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието, Трона, “Чистилището”, който е нисък и труднопроходим коридор с размери 60х40 см. Името му идва от легендата, че само праведен човек може да мине през него.
Групата планинари разгледа и Дряновски манастир. Смята се, че е създаден през 1206 година, когато цар Калоян пренесъл мощите на светеца Махаил Воин – от Потука (предполага се, че това е днешен Батак) в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“ в столицата Търново. При пренасянето се случва така, че цялата процесия пренощува край река Дряновска и след това на това място е издигнат манастира.
От тогава до днес, Дряновският манастир е важен просветен и културен център. Като повечето български манастири, той е бил разрушен по време на турското робство и възстановен отново през 19-и век.
Следващата част от дестинацията бе „Етър – Соколски манастир“. Групата достигана до девическия манастир „Успение Богородично“, наричан още Габровско – Соколски или Габровски манастир. Той е действащ девически манастир на Българската православна църква, намиращ се в Северна България, близо до Габрово.
Там също бяха наблюдавани панорамни гледки, които заредиха групата с емоции.
Следващата дестинация на „Планинари Харманли“ ще бъде на Витоша и Рила. Ще бъдат изкачени техните първенци на 17-18 юли. Повече подробности тук.