Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ се занимава с разяснителни кампании на тема правосъдие и правосъдна реформа, провежда публични събития, понякога обществени протести, шествия, срещи с професионални общности.
Всичко това по думите на адвокат Емил Георгиев от организацията попада под ударите на законопроекта на партия „Възраждане“ за „чуждестранните агенти“, който беше внесен в парламента в края на октомври. Особено ако някой българин, приел чуждо гражданство, реши да подпомогне финансово активистите.
Законопроектът предвижда редица ограничения за всеки, който получава средства от чуждестранни физически лица, търговски дружества, фондации и други, когато парите са над 1000 лв. за една година.
Ако един художник е получил стипендия от чуждестранна фондация, той няма да има право да работи в държавен университет.
Например, ако един художник е получил стипендия от чуждестранна фондация, той трябва да се декларира като „чуждестранен агент“, няма да има право да работи в държавен университет, да прави политически коментари и да работи по проекти с държавно или общинско финансиране.
Критици на законопроекта вече го нарекоха „закон за гражданската смърт“. Други откриват много прилики с действащия вече десет години в Русия подобен закон. Самите вносители от „Възраждане“ казват, че са използвали за модел американския закон с подобно име.
Емил Георгиев дава конкретен пример: ако един българин, приел гражданството на друга държава, харесва дейността на „Правосъдие за всеки“ и реши да я подпомага финансово със 100 долара месечно например, за една година организацията би получила от този човек 1200 долара – много над минимума от 1000 лв., предвидени от законопроекта. Тогава инициативата би отговорила на определението за „чуждестранен агент“.
„Без никакво значение къде работи, дали е на държавна работа, дали по някакъв начин извършва провеждане на държавна политика или е просто готвач“, казва Георгиев пред Свободна Европа.
„Целта на фашизоидния проектозакон в България е да изправят на стената на позора хората, които на практика участват в управление на международни проекти или проекти, финансирани по международни финансови грантови схеми“, казва политологът и доцент от Софийския университет Огнян Минчев.
„Възраждане“ е четвъртата по численост политическа сила в българското Народно събрание и има 27 от общо 240 народни представители. Партията често заема крайни позиции, призовава за напускане на ЕС и НАТО, организира протести срещу всеки израз на солидарност с Украйна, която беше нападната от Русия преди почти девет месеца. На събитията на „Възраждане“ се веят руски знамена, а партията често е наричана „проруска“.
Лидерът на организацията Костадин Костадинов обаче казва, че е преписал законопроекта си от американския. Внимателен поглед води до извода, че преписване наистина има, но то не е от САЩ, а от управляваната от Путин Русия.
„Преписан“ ли е от американския
Преди дни във Фейсбук лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов каза, че законопроектът е „преписан почти напълно“ от американския федерален Закон за регистрация на чуждестранните агенти (Foreign Agents Registration Act, FARA).
„Ако този закон бъде сравнен с FARA, от който се твърди, че е преписан, там такова нещо абсолютно не може да намерите. Би било абсурдно“, казва адвокат Георгиев.
Платформата за проверка на факти Factcheck.bg сравни законопроекта с американския закон и откри много съществени разлики.
Според американския закон „чуждестранен агент“ е човек, който действа като представител или под ръководството или контрола на „чуждестранен принципал“. Това може да бъде чуждо правителство, партия или лице извън САЩ, с изключение на американски граждани с местожителство в страната, или организация, създадена съгласно законите на чужда държава или чиято стопанска дейност се развива основно извън САЩ.
В САЩ необходимо не само чуждестранно финансиране, но и контролът над „агента“ да се осъществява от чуждестранен „принципал“.
С други думи е необходимо не само чуждестранно финансиране, но и контролът над „чуждестранния агент“ да се осъществява от чуждестранен „принципал“, а не от американски гражданин. В примера на Емил Георгиев става дума за чуждестранен гражданин, физическо лице, „без никакво значение къде работи, дали е на държавна работа, дали по някакъв начин извършва провеждане на държавна политика или е просто готвач“.
Според законопроекта на „Възраждане“ „чуждестранен агент“ е „местен субект“, всяко „физическо или юридическо лице, гражданско сдружение или политическа партия“, което получава парични или материални помощи от чуждестранни източници.
Това определение не уточнява от кого се ръководи „местният субект“, дали от български „принципал“ или чуждестранен, а се съсредоточава върху получените помощи, чийто минимален размер трябва да е 1000 лв., за да се смята той за „чуждестранен агент“. При неизпълнение на регистрация в упоменатия срок от 15 дни може да има глоби, които в някои случаи достигат 10 000 или дори 20 000 лв, предвижда проектът.
По думите на Георгиев приложното поле на закона или с други думи дейностите, заради които човек може да бъде обявен за „чуждестранен агент“, е много широко. Освен медиите то включва още извършването на най-различни разяснителни, обучителни, информационни „и други“ кампании, проекти, засягащи „отделни социални групи“ от обществото, без да се пояснява кои, „както и при всяка друга дейност с нестопанска цел“.
Какви са последствията за „агента“
Експерти, с които разговаря Свободна Европа, казват, че целта на американския закон се ограничава до публичност на средствата и чуждите интереси.
По думите на Емил Георгиев FARA търси публичност и то за лица, които са пряко свързани с държавни структури на чужда страна.
„Чуждестранните агенти“ се вписват в регистър и горе-долу тук нещата приключват“, казва Георгиев.
Глоби и наказания се прилагат, ако „чуждестранният агент“ не се регистрира в срок, предостави невярна информация при регистрация, по някакъв начин наруши FARA или ако е представител на властта или на държавни агенции.
Според позицията на „Възраждане“ българският законопроект също „не предвижда забрани и заличавания, а изсветляване на собствеността“.
Това обаче не е така. Проектът предвижда на „чуждестранните агенти“ и на свързаните с тях лица да се забранят редица дейности, сред които преподаването в държавни и частни образователни заведения, както и работата в болници, обекти на Вътрешното министерство и Министерството на правосъдието и БАН. Изключение се прави за финансиране от фондовете на ЕС и при сключване на търговски сделки и хазартни игри.
Огнян Минчев казва, че този тип финансиране, което партията на Костадинов определя като „чужда агентура“, на практика е „съвършено публично и прозрачно“ и без въвеждането на нов закон.
„Вие не можете да вземете непрозрачно нито една стотинка от регистрирани международни фондации или публични институции, които имат в своята дейност именно мотивирането и финансирането на определен тип проекти, включително и в България“, казва той.
Приликите с руския закон
Русия прие свой закон за „чуждестранните агенти“ през 2012 г. с подобен аргумент – че обществото трябва да знае какво е финансирането на хора, стоящи зад различни каузи. По-късно обаче законът започна да включва все повече ограничения и наказания.
Преди 10 години той засягаше само неправителствените организации. Постепенно текстът беше неколкократно разширяван, като започна да обхваща медии и отделни физически лица, да се увеличава размерът на глобите и наказанията. Въведен беше регистър на „чуждестранните агенти“, както и изискването те да се обозначават като такива при всяка проява в социалните мрежи и да предават доклади за дейността си. Законът започна да се прилага в Русия масово през 2020 г. и през 2021 г. доведе до първата вълна на политическа емиграция след разпада на СССР.
На 1 декември в страната ще влезе в сила напълно нов закон, койтообединява и актуализира основните разпоредби по отношение на статута на чуждестранните агенти.
Според него „чуждестранен агент“ е всяко физическо или юридическо лице, което получава финансова подкрепа от чужбина или се намира под „чуждестранно влияние“. Последното се определя като „предоставяне на подкрепа от чужд източник на лице или въздействие върху това лице, включително чрез принуда, убеждаване или други средства“.
Изразът е характерен за режима на Леонид Брежнев през втората половина на XX век в СССР, когато за „чуждестранно влияние“ се смята включително слушането на западна музика, носенето на дънки и дъвченето на дъвка.
Сред ограниченията, предвидени за чуждестранните агенти, са:
- да организират публични прояви;
- да преподават в държавни училища и университети и да водят просветителска дейност сред непълнолетни;
- да заемат постове, за които е нужен достъп до държавна тайна; да стават членове на избирателни комисии и други обществени комисии; да ползват опростената система за данъчно облагане;
- да ползват държавно финансиране за творческа дейност;
- да участват в купуването на стоки и услуги за държавни и общински нужди;
- да бъдат експерти при провеждането на екологически експертизи.
Това е записано в руския закон. В проекта на „Възраждане“ те изглеждат много сходно. Партията на Костадинов предлага да се забрани на „чуждестранните агенти“ и „свързаните с тях физически лица“:
- да извършват дейност в държавни и частни детски градини, училища и центрове за подкрепа на личностно развитие, университети, в болници, социални домове, обекти на Вътрешното министерство и Министерството на правосъдието, както и в БАН.
- да извършват творческа дейност за сметка на държавния или местния бюджет;
- да участват в обществени поръчки по държавни или общински договори;
- да участват в проекти на държавната и местната власт;
- да извършват оценки на въздействието върху околната среда;
- да участват в политически дейности.
Какви може да са последствията
В случай че бъде одобрен законопроектът на „Възраждане“, според Огнян Минчев „ще бъдат остракирани и изолирани хора, които работят публично и прозрачно“. В същото време тези, които работят за „престъпни, полупрестъпни и всякакви други корпоративни и политически непрозрачни схеми на финансиране“, ще продължат необезпокоявано.
Според Минчев става дума за „чуждестранни агенти“ в България, които получават подкупи от руски енергийни компании като „Газпром“, „Лукойл“, както и от руски корпоративни и фондационни групи като тази на санкционирания от ЕС и България бизнесмен Константин Малофеев.
Бившият български депутат Николай Малинов от БСП е обвиняем, че е шпионирал от името на организацията на Малофеев с цел да обърне ориентацията на България към проруска.
„Никой не е чувал за това „Газпром“ да финансира публично някакви дейности и да ги отчита по публичен и легитимен от гледна точна на закона начин. Но ние не си правим илюзия, че тя не финансира чрез всякакви схеми български политически и всякакви институции и интереси“, казва политологът.
Според Емил Георгиев обаче шансът да бъде приет този закон е много малък. „Приемайки невероятната хипотеза, че се гласува и обнародва, ще има много сериозни проблеми с прилагането му, да не говорим че ще бъде и успешно атакуван пред Конституционния съд“, казва той.
Законопроектът предстои да бъде обсъден в три парламентарни комисии – по правните въпроси, по бюджет и финанси и по култура и медии. Досега нито една друга партия не го е подкрепила.
От пресцентъра на „Възраждане“ не са отговорили на въпросите на Свободна Европа до момента на публикуването на текста.
