От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 859
[ad id=“225664″]
Стефан Груев (26.05.1922, София – 02.05.2006, Ню Йорк, САЩ) е български журналист, обществен деец, писател. Завършва право в Женева (по-късно там е удостоен с почетна степен “Доктор хонорис кауза”), след което постъпва на работа в известното списание “Пари мач” – отначало в Париж (1949), а от 1959 г. – като негов кореспондент в Ню Йорк. Автор е на “Човекът и морето” (Париж, 1973), “Човекът и земята” (Париж, 1974), “Човекът и космосът” (Париж, 1975). През 1967 г. публикува “Проектът на “Манхатън”. Неразказаната история за създаването на атомната бомба”, преведена в Япония, Франция, Германия, Италия, издадена на български език през 2000 г. През 1991 г. излиза на български “Корона от тръни. Царуването на Борис III. 1918-1943”. През 2002 г. издава спомените си под заглавие “Моята одисея”. Стефан Груев е сред основателите и активен участник в дейността на българските емигрантски организации “Свободните българи”, “Българско огнище” и “Български свободен център”, на които е един от петимата директори. Активно участва в издаването на емигрантските списания “Възраждане” и “Български преглед”. Той е сред основателите на Американския университет в България (1991) и негов Доктор хонорис кауза (2002).
