Дело без папка с дело
За веселия характер на Петко Бонев (род. 1921 – поч. 1986г., държавен арбитър, баща на диригента от Старозагорската опера Божидар Бонев) все още си спомнят дългогодишните старозагорски юристи.
Спомням си и аз за една случка, която ми разказа и която показва, че той без кой знае какви емоции е излизал от невероятни ситуации. „Трябва да знаеш, че ако имаш някакви проблеми не трябва да се паникьосваш, а да намериш възможно най-подходящия изход – съветваше ме той, когато постъпих като млад държавен арбитър в Окръжен държавен арбитраж – Стара Загора, след което продължи с разказа си – През 50-те години, когато Ямбол беше към нашия окръг, насрочих едно сложно дело да го разгледам на пункт в този град, откъдето бяха двете спорещи страни.
Секретар в арбитража бе Христо Събев Димитров, който бе много точен и изпълнителен човек и обикновено като гледахме делата в други градове, той носеше папките и канцеларските материали. Аз нямах грижата за това и най-спокойно в уговорения час отидох на гарата, където Събев ме чакаше. След малко се качихме на влака и тръгнахме. По едно време му викам „Я ми дай делото, да си припомня някои неща“. Събев ме изгледа учудено и каза: „Ами, то делото не го ли носите Вие другарю Бонев? Аз не съм го взел.“ – „Как бе Христо не си го взел? – изненадах се аз.
Бяхме вече към гара Кермен и нямаше време и възможности да се връщаме. Тогава измислих следното: като пристигнахме в Ямбол отидохме в една книжарница и купихме папка с надпис „Дело“, купих и един куп хартия сложих я в папката, която Събев надписа с наименованията на страните, сложи номера и годината на делото, В определения час отидохме на пункта, “където страните ни чакаха. Аз най-сериозно ги извиках да влезнат в залата, разлиствам папката, но така, че те да не разберат какво има в нея и си проведох всички процесуални действия без някой да разбере, че делото не бе в ръцете ми, а една празна папка.“
Минаха години и един ден с мен се случи нещо подобно. Също бях насрочил няколко арбитражни дела със страни от гр. Казанлък за разглеждане “на пункт” в заседателната зала на казанлъшкото Строително предприятие №-5 или както казанлъчани му казват Стройрайона. В един момент разбрах, че липсва папката на едно от делата. Спомних си петкобоневия пример, но тъй като имаше и други папки, на други дела, не се наложи да ходя до книжарницата.
