ЧАСТ ОТ УЧИТЕЛИТЕ ПРЕПОДАВАЛИ В ПЪРВА ПОЛИТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“ КАЗАНЛЪК ПРЕЗ 1961 – 1962 г.
ЛАЛЮ РАДЕВ
Не трябва да бъде бъркан с бащата на известния през последните двадесетина години способен казанлъшки треньор по спортни танци Петьо Радев, който имаше същите имена. Тук става въпрос за учител, който преподаваше в началото на 60-те години един необичаен и неизучаван до този момент в казанлъшките гимназии учебен предмет.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – КЕРА ДИМИТРОВА
Той нямаше педагогическо образование, а бе агроном, един от първите агрономи с висше образование в цялата казанлъшка околия, завършил още през 20-те години на миналия век. Понеже с образователната реформа от 1960 г. вмениха на така наречените „политехнически гимназии“ да /полу/обучават учениците и на технически дисциплини, и на селскостопански, по спешност бе намерен наближаващия пенсионната възраст Радев и му бе поверена непознатата за гимназистите от предходните десетилетия учебна дисциплина „Основи на селското стопанство“. В интерес на истината тя включваше изучаване на много интересни неща по растениевъдство и животновъдство, което особено за гражданчетата бе полезно не само за общата им култура, но и практически, защото за разлика от съучениците си израсли на село те нямаха никакво понятие по тези въпроси.
В Първа политехническа гимназия „Н. Вапцаров“ основният преподавател по предметите свързани със селското стопанство бе ВЪЛКОВ, съпруг на учителката по физика Султана Вълкова и той преподаваше на някои от многобройните паралелки осми клас, както и на по-горните класове, а Л. Радев вероятно допълваше дошлите в повече за Вълков часове. Не ми е известно, но е възможно да е преподавал и в други училища.
Лальо Радев бе интелигентен човек, с излъчващ уважение външен вид. Минчо Б. Минчев в книгата си „Спомени и размисли на един председател на ТКЗС“, изд. „Лаген“, 2010 г. с уважение към Лальо Радев е отделил за него редове и публикувал общи снимки, в които старият агроном присъства. Въпреки, че не бе педагог Радев се справяше много по-добре с преподаването и общуването с учениците в сравнение от повечето свои колеги, дълги години упражняващи учителската професия. Може би това се дължеше и на неговата природна доброта. Често ни водеше на практически занятия из нивите, овощните градини и животновъдните ферми на Трудово-кооперативното земеделско стопанство (ТКЗС) – Казанлък и Опитната станция (Института по розата и етерично-маслените култури). Говореше гладко и понякога така се увличаше със своето слово, че явно забравяше недостатъка на горната си зъбна протеза, която вероятно поради некадърност на неговите зъболекар и зъботехник не бе добре закрепена и… падаше. Често той след като се впускаше да я хване успяваше, но имаше случаи тя да се търкулне на пода. И в едните, и в другите случаи, Радев съвсем възпитано ни се извиняваше за случилото се и продължаваше урока си. По-важното бе, че ние учениците, макар и в една много неуравновесена възраст, гледахме на тези случаи с разбиране, а не с подигравка, каквато вероятно в днешно време (2020 г.) би последвала.
Стефан Саранеделчев
ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
