ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – ДИМИТЪР НИКОЛОВ
Димитър Атанасов Николов е роден на 1 февруари 1925 г. в Казанлък. Завършва казанлъшкото механотехническо училище първо като практическо, а след като то става средно учебно заведение и средния му курс. През 1951 г. завършва Института за учители-специалисти в София и същата година е разпределен за учител в Техникума по механотехника и електротехника (ТМТЕ) – Казанлък. Основно преподава по дисциплината „машинно чертане“, но през първите години на преподавателската си дейност и по дисциплината „енергетични машини“. В ТМТЕ работи до пенсионирането си през 1985 г.
Общото впечатление, което е оставил в своите ученици този висок, с гъста, чуплива коса, дрезгав глас и неизменна усмивка учител е неговата доброжелателност и търпеливост при преподаване, а също така със стремеж да помогне, когато някой от тях „закъса“ с оценките при особено взискателните му колеги.
Сключва граждански брак през 1949 г. с Пенка Славова Николова. Имат двама сина: Жасмин и Атанас.
Димитър Николов почина на 20 ноември 2003 г. в Казанлък.
При написването са използвани и биографични данни съобщени от сина му Жасмин Димитров.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
