Кабинетът на правната служба на Окръжно обединено предприятие “БУЛГАРПЛОД” – Стара Загора, в която работих, се помещаваше в административната сграда на Консервния комбинат “П. Енев”.
Стефан Саранеделчев: Малък урок за дълголетие
Сега там е част от паркинга на хипермаркет “БАУМАКС”. Естеството на преработваната продукция в комбината бе такова, че от ранна пролет до късна есен районът му гъмжеше от мухи и оси. Техният достъп в сградата бе ограничен от добре поддържани противонасекомни мрежи, с които бе оборудван всеки прозорец. Въпреки това, не бяха редки случаите, когато объркала своя път муха проникваше в кабинета и с неприятно жужене яростно се блъскаше в стъклото, стените и в стелажите отрупани с държавни вестници, правна литература и папки. През един от първите си работни дни там, обсъждах с главния си юрисконсулт Христо Александров (1922-1989г.) сложен казус по предстоящо дело в Старозагорския окръжен държавен арбитраж. В разгара на съждането, Александров внезапно млъкна, руменина изби на лицето му, което доби напрегнат вид. Погледът му бе съсредоточен върху влязлата наскоро муха и без да прекъсва обясненията си по казуса следеше нейните лупинги, а ръцете машинално заопипваха канцеларското бюро търсейки нещо. Най-после го намери – поредния брой на ”Държавен вестник”.
Внимателно, но чевръсто го сви на руло, изправи се и се устреми към мухата. Тя сякаш подразбрала намеренията на видния правник, засили своя полет, и стремглаво взе да изменя траекториите на летене. Започна яростно преследване из целия кабинет. Рулото вестник с неподозирана сила се стоварваше уж върху кацналата за моментна отмора муха, но всъщност удряше ту празно пространство, ту моливник или някой друг предмет в стаята станал неволна жертва на христоалександровата ярост. След повече от десетминутно гонене из стаята, запотен и заморен бай Христо направи отчайващ плонж и размаза върху стъклото на прозореца перперкащата в предсмъртна агония досадна гостенка. Радостен възглас раздра пропития с облаци канцеларски прах въздух.
Стефан Саранделчев: Всяко зло за добро или обратното
– Ликвидирах още 1 милиард мухи. – сочеше убиецът размазаните вътрешности на мухата приличащи на рибен хайвер.
– Как 1 милиард? – неразбираемо го гледах аз.
– Ами 1 милиард , защото тази муха до няколко дена щеше да снесе от 100 до 600 яйца. От всяко от тях през следващите три седмици ще литнат млади мухи. Всяка от своя страна снася от 100 до 600 яйца и така нататък.
Годишно над 10 поколения или около 1 милиард индивида. Това го научих в първо отделение от учителката ми Калина Малина – прочутата детска писателка. Тя ни съветваше, видим ли муха да я преследваме, докато не я унищожим и аз цял живот изпълнявам този неин съвет.
А сега, колега, дай да се върнем на казуса, който обсъждаме – видимо доволен и успокоен Христо Александров отново седна до мен и заразглежда преписката.
От него ден свикнах с тази негова странност и видех ли да свива на руло вестник, знаех че скоро в небитието ще заминат нови 1 милиард мухи.
