На 27 октомври в България ще се проведат предсрочни парламентарни избори. На тях ще се явят близо 30 партии и коалиции.
Това ще бъдат седмите избори за парламент от април 2021 г. насам.
Социологическите проучвания не дават категорично предимство на нито една формация. Това означава, че е невъзможно съставянето на самостоятелно правителство от която и да е партия.
Заради ниската избирателна активност в парламента влизат нови малки партии със съмнителен генезис.
В Студио България на Свободна Европа разговаряхме с политолога проф. Огнян Минчев за шансовете за съставяне на правителство след изборите през октомври.
Най-важното от интервюто
- „Г-н Пеевски очевидно придобива специфична роля на патриархална загриженост спрямо всички политически представители в парламента и особено, както виждаме, към тези от тях, с които ще му се налага да се споразумява за евентуално правителство след изборите“.
- „През последните 15 години не се сещам за нито една сериозна политическа сила, която да е създадена по естествен път“.
- „[Борисов, Радев и Пеевски] са представители на три специфични модела на упражняване на власт, като нито един от тези три специфични модела не е изцяло напълно легитимен“.
- „Все повече институциите ерозират, свличат се, срутват се и все повече се оголва тази борба за власт“.
- „В това разцепление се вижда конфликтът между старите и младите в ДПС. Старите – около Доган, т.нар стара олигархия в ДПС, която вече две десетилетия и половина изгражда своите позиции, както институционални, така и икономически[…] И фракцията на младите, или на Пеевски, който създава свой собствен олигархат“.
- „Легендата гласи, че тъй като г-н Пеевски иска да отхвърли бремето на „Магнитски“ и се опитва да го прави като заема яростна евроатлантическа позиция през последните месеци, това е влязло в някакъв конфликт със старото крило [в ДПС], в което има и сериозна руска връзка, и сериозна, сигурно, турска връзка“.
- „Бизнес позициите и политическите позиции във времето на г-н Пеевски не го очертават като някаква изключително последователна евроатлантическа фигура“.
- „[Идеята за надпартиен премиер] е позиция, която трябва да оправдае непоемането на отговорност и стремежа към упражняване на задкулисна власт зад фасадата на един човек или на една група от хора, които са формално политически независими“.
- „Аз съм скептик относно възможността след изборите да настъпи някаква сериозна промяна, отрезвяване или промяна в позициите на основните политически фигури и да се стигне до създаването на едно що-годе нормално правителство“.
- „Заплахата за ерозия на геополитическия избор на България се увеличава“.
- „Продължаваме промяната“ се държи като лобистка група, свързана с някакви връзки на полусемейно общуване“.
- „Дъно няма. Така че след тези избори, след следващите избори, в един момент остатъците от институционалната политическа система, която гарантира настоящия път на България през последните 30 години, може да се окажат до такава степен разрушени и лишени от легитимност, че да отворят благоприятни пространства за други, включително неблагоприятни варианти на развитие на българската политическа система“.
Кой иска властта
„На практика се очертават няколко основни политически фигури, които си съперничат за властта“, каза проф. Огнян Минчев. По думите му това са лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, президентът Румен Радев и съпредседателят на ДПС Делян Пеевски. Според него „тези три силни фигури са представители на три специфични модела на упражняване на власт, като нито един от тези три специфични модела не е изцяло напълно легитимен“.
По думите му Борисов „е с ясното съзнание, че е водеща политическа фигура сред тези, които в момента са на сцената, но много ясно съзнава и си дава сметка, че неговата неговата роля като лидер на ГЕРБ и позицията на собствената му партия, не са достатъчни, за да заеме водещата политическа роля в страната в резултат на поредни избори“.
Румен Радев „има огромното желание да разполага с цялата власт в страната, но не интерпретира това свое желание нито през призмата на ограниченията на своя настоящ статут като представителен президент по конституция, нито през призмата на възможността да излезе от институцията, да се яви на политическата сцена и да поиска директно подкрепата на избирателите“, каза проф. Минчев.
Според него „още по-фрапантно е това противоречие в позиционирането на г-н Пеевски, който от една страна не крие своите апетити да бъде водещата политическа фигура в настоящия политически живот на България и същевременно има зад гърба си всички ограничения, които налага статута „Магнитски“.
Разцеплението в ДПС
„В това разцепление се вижда конфликта между старите и младите в ДПС“, каза проф. Минчев. По думите му от едната страна са „старите – около Доган, т.нар. стара олигархия в ДПС, която вече две десетилетия и половина изгражда своите позиции, както институционални, така и икономически“. И от другата страна e “фракцията на младите или на Пеевски, който създава свой собствен олигархат”. Според него това е една открита „борба за власт, в която има стари и нови, млади и стари“.
Проф. Минчев каза, че има и друга „полуконспиративна теория“. По думите му е възможно Пеевски да заема „яростна евроатлантическа позиция“ заради санкциите по „Магнитски“. „Това е влязло в някакъв конфликт със старото крило [в ДПС], което има и сериозна руска връзка, и сериозна, сигурно, турска връзка“.
Надпартиен премиер
„[Идеята за надпартиен премиер] е позиция, която трябва да оправдае непоемането на отговорност и стремежът към упражняване на задкулисна власт зад фасадата на един човек или на една група от хора, които са формално политически независими“, каза проф. Минчев. Според него „това не е сериозно“ и е очевидна заявка за „искам власт, без да нося отговорност“. Проф. Минчев каза, че е „скептик относно възможността след изборите да настъпи някаква сериозна промяна, отрезвяване или промяна в позициите на основните политически фигури и да се стигне до създаването на едно що годе нормално правителство“.
Роенето на партиите
„През последните 15 години не се сещам за нито една сериозна политическа сила, която да е създадена по естествен път“, каза проф. Минчев. По думите му изключение прави партията „Да, България“, „която възникна с цел да преконфигурира да обедини т. нар. градска десница. Според него „всички тези фракции, които се създават, излизат или открито или полуоткрито от името на определени лобистки, корпоративни и изобщо олигархични интереси“. Той даде пример със създаването на партия „България без цензура“ около фалиралата банка КТБ, както и „партията на шоуто или това, което се нарича ИТН“.
По думите на проф. Минчев това са „фойерверки, които блесват и изчезват. Те са белег за „много сериозното овладяване на политическата сцена от това, което наричаме олигархично задкулисие“, както и показват „все по дълбоката криза, в която навлиза българската политическа система, в която т. нар. основни системни партии непрекъснато губят подкрепа и популярност“.
