ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 39, 1991 г.
♦ Директорът на езиковата гимназия „Ромен Ролан“ Кънчо Матев по повод четвъртвековния юбилей на гимназията:
„СЪЗДАДОХМЕ ТРАДИЦИИ, КОИТО ЩЕ УМНОЖАВАМЕ“
[ad id=“225664″]
-Г-н Матев, 25 години са и много, и малко време, върнете се към началото…
-Официално началото на нашата гимназия датира от 6.ІХ.1966 г., но година преди това две паралелки с изучаване на френски език трасираха пътя, по който тръгнаха и учители, и ученици. Ние бяхме единственото училище в Южна България с прием по френски език и при нас кандидатстваха ученици от ІХ бивши окръга. хората, които положиха основите на гимназията, бяха преподаватели по френски език, дошли отвън, тъй като в Стара Загора нямаше подготвени. Те и затова много бързо напуснаха гимназията, но аз мисля, че трябва да ги спомена именно сега, когато имаме повод да си спомним началото. Първите учители по френски език, които дойдоха в гимназията, са Маргарита Матева, Антоанета табакова, Симеон Ласкаров и семейство Андрей и Жанин Варлюзел. Още с осем преподаватели по останалите дисциплини – това бе екипът, с който започнаха първите 25 години на гимназия „Р.Ролан“.
-Какви деца се насочиха към тази гимназия, какви ученици започнахте да обучавате?
-Първите ученици не бяха подбирани специално, а от 58-те кандидати, които се явиха тогава, изпитите издържаха 52. Подбор нямаше, но с голямото желание и амбиции на децата и упоритостта на учителите, макар и при много трудности, се постигнаха резултати, които други училища при по-добри условия не успяха. Началото беше много трудно. Не искам да преувеличавам, но още след два месеца една трета от учениците искаха да напуснат. В основата на това беше, че нито те, нито учителите имаха опит да работят с такова напрежение. Затова пък крайните резултати удовлетвориха всички: от 53 души, които завършиха този випуск, 52 получиха висше образование и нямаха проблеми в учението, защото се бяха научили на упорит и системен труд в училище.
[ad id=“263680″]
-Какво донесоха тези години на колектива и неговите възпитаници?
-Двадесет и пет години не са малък срок, още повече, че всяка година бе различна от другата. Създадохме традиции, имаше и постижения, и слабости, и успехи, и грешки. Но по-важното е, че всеки випуск остави по нещо и това са неща, които очевидно са не само част от историята на гимназията, но и на града и страната, тъй като успехите на нашите възпитаници не се вписваха само в тесните училищни рамки. Фактите показват, че това не е една местна гимназия, а училище, което има национален облик. Първите медали на олимпиади по химия, получени от българин, са на Михаил Аврамов, наш ученик. Златни медалисти по руски език са Павлина Крумова и Росица Иванова, постигнали най-добри резултати в света. Тези ученици не представляваха гимназията, а страната. Същото може да се каже и за Елена Михайлова, която завърши кибернетика като първенец на випуска в Киев и благодарение на която бе променено отношението на нашето Министерство към езиковите гимназии. От по-новата история на гимназията отборът по програмиране с капитан Павел Бойчев зае първо място на олимпиадата в Загреб. Цветомир Петров, сега ученик в гимназията, е световен и олимпийски първенец по информатика. Не изброявам имената на учениците, които са само национални първенци, защото са много и са познати имена на обществеността. Но нека не остава впечатление, че нашите възпитаници се занимават само с учение. Те имат време и с удоволствие пеят, свирят, изявяват се като спортисти и творци. Художествените състави на гимназията са били винаги между първите в града, на Републиканския фестивал вокалният ни състав взе сребърен медал, а хорът за школувано пеене – трето място в страната. В национални отбори са участвали повече от 20 наши ученици.
[ad id=“263680″]
-Вие сте първият и досега единствен директор на гимназията – може би прецедент в това отношение. Какво ще отнесете със себе си като човек и педагог от работата си тук?
-Когато човек става директор на едно ново училище с твърде много проблеми и е само на 33 години, всичко му е интересно. Заедно с първите ученици и учители и аз се учих да работя. Смятам, че това изпълни със смисъл живота ми. Всички ученици, с които съм работил, са били мои млади приятели, на които съм се старал да помагам доколкото мога. Така е и с колегиет, с които съм се чувствал равноправен член – те ми дадоха възможност да работя в една чудесна атмосфера на взаимопомощ и другарство. Това способстваше за твърде голяма ангажираност и от двете страни – и на колектив, и на ученици, и помогна да постигнем тези резултати. Всичко това, както ние обичаме да се изразяваме, поддържаше духа ми млад. Едва в тази гимназия разбрах, че трудът на педагога е благороден и благодарен.
[ad id=“237001″]
-Вече се преосмисля образователната система и в този смисъл какво ще бъде мястото на гимназията през следващите години?
-Днес, когато България се приобщава към културния и икономическия живот на Европейската общност, когато контактите й със страните, говорещи английски, френски и немски, по целия свят стават все по-близки и открити, усвояването на тези езици става все по-актуално и необходимо. това осъзнават много млади хора и нуждата от нашата гимназия в този смисъл става все по-голяма. С опита и традициите си тя ще продължи да заема водещо място не само в града, района и страната, но ще получи нови стимули и възможности за своята дейност. Вече имаме ученици, които са студенти в английски и американски колежи и университети и това е един допълнителен стимул за всички в стремежите им да усвоят постиженията на науката и културата на тези страни. Смятам, че интересът към гимназията, независимо дали ще се превърне в лицей или колеж, каквито са предложенията сега, ще продължи и в бъдеще.
Разговора проведе Недялка ФИЛИПОВА