Иван Ибришимов
Насред коронова криза правителството прие едно меко казано спорно и откровено популистко „Постановление за осигуряване на основни групи храни произведени на територията на РБ в търговските обекти, представляващи вериги от магазини“. Благовидната причина е осигуряването на пазар за продукцията на няколко групи средни и дребни български производители в кризисна обстановка. В първоначалния проект на постановлението фигурираха доста числа и проценти свързани с търговска площ, обеми на продукцията и т.н. В крайния вариант те бяха силно редуцирани, но духът и аромата на вкисналия социализъм останаха.
Гладна кокошка рейтинг сънува
Въпреки потърсения от кабинета компромис, лидерът на БСП Корнелия Нинова патетично заяви „Търговските вериги победиха правителството“ и призова управляващите да извадят нейния закон по същата тема, който отлежавал от 2017 г. във фризера. В обръщение беше вкарано определението „отруден“ за малкия и средния земеделец и сърцераздирателно съжаление, че „няма проценти за български стоки, няма отстъпки, няма облекчения за такси, реклами и т.н.“ В крайна сметка отрудената мисловно Нинова констатира, че това е „имитация на защита на българския национален интерес“.
Ние от своя страна констатираме, че г-жа Нинова или хал хабер си няма от законите и принципите по които работят големите вериги в Европа и у нас, или прави нескопосан опит да ги изгони от страната.
Само за сведение: И до сега около 70 процента от предлаганите във визираните магазини стоки са български; В самото начало на кризата, когато паникьосаните клиенти за часове оголиха щандовете, буквално за два дни веригите балансираха предлагането и доказаха на потребителите, че проблеми с доставките няма да има. Освен икономическа сила, тази светкавична реакция показа невероятна за нашите условия организираност в действията.
Малко отклонение към миналото
Преди години веригата магазини „Елемаг“ на бизнесмена Божидар Петракиев се появиха като бяла врана между българските супермаркети. Хипермаркети още нямаше. В тези търговски обекти имаше невиждано изобилие от висококачествени български и вносни стоки, добра хигиена, организация и обслужване, но цените бяха забележимо по-високи. Въпреки това клиентелата се увеличаваше и след първия магазин на едноименната улица в София се появиха още два, а след това дойде ред и на провинцията. Не знам защо през 2015 г. магазините бяха закрити. Фалира ли Петракиев, фалираха ли го… той ли избърза или закъсня с експанзията си…? Спомням си обаче, когато се разбра, че „Метро“ /първата голяма верига/ се готви да стъпи в България, г-н Петракиев оглави съпротивата срещу навлизането на големите компании. Разбираемо от негова гледна точка. Тогава, като зам. главен редактор на в. „КЕШ“ го поканих да даде обширно интервю, в което да изложи позициите си. Отговорът му беше… покана за коктейл и никакво интервю. Веригите навлязоха в България, както навсякъде в Европа, „Елемаг“ изчезна от хоризонта, воят че „големите“ ще наложат монополни цени затихна, защото конкуренцията помежду им беше свирепа, пазарът се нормализира, но на качествено друго равнище. Съжалявам за „Елемаг“ защото при малко повече предпазливост и по-малко алчност щеше да се впише прекрасно в днешните търговски реалности.
Подробности от пейзажа
Големите търговски вериги в България са обединени в „Сдружение за модерна търговия“. Те са групирани по различни показатели и сдружението изготвя годишни класации за тяхното развитие и пазарно представяне. Безспорен водач с над 1 и половина млрд. лева през последните години е Кауфланд, следван от Лидл, Метро, Билла, но в първата десятка са също Фантастико, Т-маркет, ЦБА, Лавка и др. Вчера сдружението излезе с остра реакция срещу постановлението в 14 точки, като основните обвинения са за неправомерна намеса на държавата, в нарушаване на пазарните принципи, на европейските правила, на законите за защита на конкуренцията, лобиране за неизвестни задкулисни играчи и създаване на условия за корупция. Основен обект на вниманието им е инициаторът за приемане на постановлението, земеделският министър Десислава Танева. Г-жа Танева светкавично се появи на национален екран по bТВ, но от обърканите й отговори се разбра първо, че милее за местните земеделски производители и второ, че не си е направила труда да прочете внимателно 14-те точки, след като видяла, че е обект на нападки. Поне на мен казаното ми прозвуча крайно несериозно, защото едно е да рониш сълзи, съвсем друго е аргументирано да защитиш позициите си. Защото г-жа Танева не е местна земеделска утешителка, а министър на земеделието. И точно сега е моментът да отговори примерно, къде потънаха 11 млрд. лв. европейски пари за подпомагане на земеделието, как бяха разпределени и в какво съотношение, както и на други подобни въпроси, достойни за отговор на министерско равнище.
Нелицеприятните истини
Никой не отрича, че българските земеделски производители са по принцип ощетени, но не толкова от веригите, колкото от прекупваческата мафия, която натиска цените при изкупуването на продукцията, но ги завишава „в пъти“ до пазарната реализация. Това трябва да определя посоката на усилията и действията на държавата, ерго и на министър Танева, ако искат наистина да помогнат. Да осигурят достатъчно площ на добри места на големите общински и градски пазари. Да облекчат натиска върху малките търговски обекти, ресторанти и др. да зареждат стока от конкретни доставчици – прекупвачи, което си е чиста проба рекет. Да намалят някои данъци, в крайна сметка. Безкрайно широко поле за действия без нарушаване на принципи и закони!
Не на последно място – да проверят колко от „местните“ производители могат да гарантират постоянни обеми и качество на доставките, които са задължителни при работа с големите вериги?
За съжаление г-жа Танева, може би заради желанието си да отговори веднага, остана на ниво емоция, като изказ и поведение, и на кота нула като конкретност. Все едно слушах и виждах Корнелия Нинова в парламента! Що не вземат да си разменят местата, белким мирясат.
