Азра си спомня думите на Дженк, че може да хвърли брачните пръстени, защото това е техният живот. Тя изпуска рисунката на брат си и едва не пада от скалите. Спасява я бащата на Дамла.
Азра сънува Мерт. Когато се събужда, вижда малко момиченце до нея, което се опитва да я успокои.
Дженк проверява на автогарата дали Азра си е купила билет за някоя посока.
Никой нищо не знае и не е чувал за Азра.
Серап също е много притеснена за Дженк и за свекърва си.
Мелис е решила да учи в чужбина.
Фериде е изпратила съобщение на Азра, в което й казва, че я счита за своя дъщеря. Азра й пише писмо.
Азра напуска хотела и дома, в който са се погрижили за нея. Бащата на Дамла – Баръш, я убеждава да остане и да размисли.
Дженк съобщава на семейството си, че заминава. Арда го упреква, че отново бяга.
Изписват Сумру от болницата. Хюлия й помага да отиде в психиатрията.
Дженк тръгва да пътува с яхтата си.
След една година…
Дженк продължава да търси Азра.
Азра се грижи за Танем и работи във фондацията на Баръш като учителка.
Серап разчиства вещите на Азра. Фериде не дава и казва на снаха си отново да заключи стаята. Серап я предупреждава, че повече няма да допусне възрастната жена да съсипе живота на децата й.
Баръш припомня на Азра, че точно преди година тя е искала да скочи от скалите. Азра му благодари. Той заявява, че е загубил една дъщеря, но е намерил друга. Споделя ѝ, че постоянно мисли за покойната си щерка.
