Чрез статия с внушителното заглавие в „Ди Велт“ „България – как най-бедната държава в ЕС тайно спаси Украйна“ стана ясно, че страната ни е изнасяла оръжие и муниции още от самото начало на войната.
Интересен факт е, че и бившият премиер Кирил Петков, който твърди, че сме „застанали на правилната страна на историята“, и бившият вицепремиер Корнелия Нинова, която казва, че не сме изнесли за Украйна „и един патрон“ се оказаха еднакво прави.
Какъв обаче е не българският, а германският прочит на тази история?
Доставките на оръжия в Германия е тема, която се дискутира непрестанно, защото и там политическата сцена е разделена. Това е причината и автора на статията в „Ди Велт“ Филип Фолкман-Шлюке да се интересува каква е ситуацията и в другите страни и откъде всъщност Украйна получава голяма част от оръжията от началото на военните действия, защото украинското правителство не е излизало с информация по темата.
Шлюке установява, че страната ни е една от страните с голямо оръжейно производство, в частност калибри, и е започнал да проучва ситуацията в България и се свързал с бившият ни премиер Кирил Петков.
„Изненадах се от това, което чух и от готовността да говори с украинския въшнен министър Дмитро Кулеба, който ми разказа, че посещението му през април е било „тайна мисия“, на която е бил изпратен лично от президента Володимир Зеленски, с цел да доведе България до решението за подкрепа към Украйна. И си казах, че този аспект изглежда интересен“, заяви авторът пред bTV.
На въпрос защо този процес е трябвало да бъде тайна в България, той заяви, че страната ни е особен случай, понеже от една страна може да предложи муниции и съветско оборудване, а от друга страна е имало правителство, което не е могло да задвижи процецса.
„От една страна Кирил Петков от моя гледна точка много прозападно, проевропейски настроен и от другата страна – социалистическата партия, която най-малко исторически е свързана с Русия. Социалистическата партия ясно заяви намерения за прекратяване на коалицията при изнасяне на оръжия за Украйна. Това беше едно особено стечение на обстоятелствата, което не се наблюдаваше в други държави и в тази връзка мисля, че в крайна сметка се стигна до морала от страна на Петков, след като Украйна директно е попитала за помощ. Кулеба ми разказа, че именно през април Украйна е била в голяма нужда от муниции. В същото време руските окупатори са атакували с пълна сила и правителството е трябвало да вземе крайно решение в тази ситуация. Голяма част от германците намират това решение на българското правителството за смело“, заяви Шлюке.
Доставянето на оръжия се е случвало индиректно, което го потвърждава и Украйна. Всичко се е случвало чрез посредници, през Румъния, Полша и Унгария, категоричен е авторът.
„Тук особеното е, че е имало уговорка между Киев и София. Българското правителство е експортирало доставките към тези държави не безцелно, то е знаело че крайната дестинация е Украйна, и това е бил обмислен ход. Можем да го наречем формалност или политически трик, но е истина че този политически трик се случи точно, когато Украйна можеше да изгуби войната и в Германия това решение се приема по-скоро като правилен инструмент на действие“, заяви той.
На въпрос дали има информация за българските фирми-доставчици той отговори, че не е разследвал този аспект.
„Видях изявлението на „Кинтекс“ от края на лятото, за броя и вида на експортираните оръжия, това което не разследвам са кои конкретни фирми и посредници. В случая се уповавам основно на информация от Киев, а именно колко оръжия с български произход са постъпили на украинска земя. Намирам за интригуващо да се види кои са те и по какви начини са достигнали до разпространението, но мисля че това може да бъде обект на разследване от страна на българските журналисти“, заяви Филип Фолкман-Шлюке.
Той заяви, че като журналист разполага от една страна с директна комуникация с украинския външен министър и голяма част от украинското правителство, а от друга, чрез политическа уговорка, има бившият премиер на България.
„В моята история става въпрос за това да публикувам този политически процес, да покажа на читателите непознатото дотук. И в Германия тази роля на българските оръжия в началото на войната беше непозната. Въпросът за включените фирми е по-детайлен, несъмнено заслужава да му се обърне внимание. Бих се радвал, ако българските медии се заемат с този аспект. Като журналист използвах принципът на двата източника. Какво се е случило по пътя между Румъния, Полша и Унгария не е фокус на моята работа, но със сигурност, когато тази война приключи ролята на България ще бъде добра изходна точка за още разследвания“, заключи Шлюке.
