Снимка: Bloomberg |
Китай е единствената голяма икономика, която все още има директна линия към бързо изолираната Русия – но натискът върху Пекин да промени това все повече нараства, пише Politico.
Само седмици, след като двете страни подписаха партньорско споразумение „без ограничения“, сега Китай няма друг избор, освен да пренастрои позицията си върху двустранната търговия и макроикономиката с Москва, след като президентът Владимир Путин започна война срещу Украйна.
Макар че Пекин все още иска да разчита на Москва като на дългосрочен стратегически партньор срещу глобалното влияние на САЩ, той без съмнение ще бъде предпазлив към международната реакция, ако избере мерки, които може да се приемат за одобрение на агресията на Путин, смятат експерти.
Китайските компании също няма да са склонни да търгуват със и да инвестират в страна, която е отрязана от голяма част от световната икономика.
В понеделник руската рубла се срина с 30% след координиран пакет санкции на западните съюзници, които ограничиха способността на Руската централна банка да се възползва от валутни резерви за 630 млрд. долара и я отразяха от SWIFT – най-голямата мрежа за финансови съобщения в света.
Китайските политици засега се фокусират по-малко върху способността си да помогнат на Русия, отколкото върху това да коментират по-общо влиянието на санкциите върху руската и европейските икономики. В същото време Китайската централна банка засега не дава сигнали за статута на руските валутни резерви или линиите за валутен суап.
Около 13% от валутните резерви – или около 77 млрд. долара – са били в китайски активи към юни 2021 г., показват последните данни на Руската централна банка. Москва може да се опита да продаде тези активи, за да подкрепи ликвидността си.
„Китай ще бъде много внимателен как ще подкрепи руската икономика. Рисковете за Китай са огромни“, коментира Макс Зенглайн, главен икономист в берлинския мозъчен тръст Merics.
Дори експерти, свързани с китайското правителство, са песимистично настроени за бъдещето на руската икономика след последния кръг санкции.
„На фона на финансовите санкции и контрола върху износа бизнес средата в Русия ще се влоши още повече, а международните инвеститори със сигурност ще свият бизнеса си в Русия и ще напуснат руския пазар“, пише в своя статия Хан Ичен, специалист по Евразия в China Institutes of Contemporary International Relations.
Цената на войната
Съвсем скоро Пекин ще трябва да обмисли исканията, отправени от Руската централна банка, която е изправена пред най-слабата си ликвидност от края на Студената война. Ключовият въпрос за китайските лидери е дали искат да изглежда сякаш финансират военните разходи на Путин.
„Когато Русия погледне къде в чужбина резервите ѝ още не са замразени, това няма да е Европа, няма да е САЩ, това ще е Китай. Но за да се стигне до това, е нужно политическо решение на Китай да окаже сериозна помощ“, казва Джонатан Хакенбройх, специалист по политиката на санкции в European Council on Foreign Relations.
“Ако се сметне, че Китай подкопава санкциите на Запада, той трябва да разбере, че ще се изправи пред силна позиция от обединена Европа, САЩ и Япония, което бързо може да постави Китай в по-неудобна позиция“, добавя Зенглайн.
Централните банки на Русия и Китай установиха линии на валутен суап, след като Западът наложи санкции върху Русия заради анексирането на Крим през 2014 г. – в момента, в който Китай също искаше да разшири глобалната употреба на валутата си, за да оспори силната позиция на долара.
Година по-късно Китай стартира Трансграничната система за междубанкови плащания CIPS – много по-малка алтернатива на белгийската SWIFT. Тя включва 1280 финансови институции по света спрямо 11 хил. за SWIFT.
Проблемът е, че нито руснаците, нито китайците смятат валутата на другите за полезна. В началото на февруари Русия и Китай договориха сделка за природен газ в евро, а не в собствените си валути.
Макар че рублата в момента е на ръба, китайският юан е много по-силна международна валута. Над 40% от глобалните плащания се извършват в долари, а юанът формира едва 2%.
„В момента в Русия хората се редят на опашки, за да изтеглят депозитите си в рубли, в долари и в евро, но не и в юани“, казва Ика Корхонен, ръководител на Института за развиващи се икономики към Финландската централна банка. „Фактът, че Руската централна банка има сравнително голям дял в китайски юани може всъщност да не е от голяма полза“.
