Проруски активисти замислят основаването на Про-Путинова партия в Германия. Те искат излизане от НАТО и присъединяване към Евразийския съюз. Настояват и за референдум за присъединяване на Германия към Руската федерация.
Една зараждаща се германска политическа партия стартира онлайн петиция за национален референдум за присъединяването на Германия към Руската федерация. Ако до референдум не се стигне, петицията си поставя и по-скромна цел, формулирана на сайта Change.org така: да се започне обществен дебат по въпроса защо такъв референдум е необходим. Според активистите, било „съвсем ясно“, че референдумът за „влизането на Крим в Руската федерация се основава на международното право“, както и че Русия предлагала спасение от „примката на полицейщината и диктатурата на ЕС.“ Петицията засега са подписали малко повече от 5000 души, но над 18.000 следят профила на активистите във Фейсбук (Pro Putin Partei – Gründungsprojekt). Тоест, Про-Путинова партия на практика все още няма, но вече са налице планове за основаването ѝ.
„Това наистина е интересен феномен, който наблюдаваме от известно време. Аз не бих му придавал особена тежест, но все пак е интересен“, казва историкът Улрих Херберт, професор в университета във Фрайбург.
„Путин, помогни!“
Както Лявата партия, така и популистите от „Алтернатива за Германия“ (АзГ) имат допирни точки в официалните си позиции за войната в Украйна – макар че аргументират по различен начин. Докато, според изказване от редиците на Лявата партия от 2014 (в самото начало на войната), „фашистките сили са се възползвали от възможността да влязат в преходното правителство и да репресират левите и синдикалисти“, от „Алтернатива за Германия“ само призовават за спиране на „всяко по-нататъшно разширяване на НАТО на изток.“ И двете партии са за вдигане на санкциите срещу Русия.
Както крайно левите, така и част от крайно десните в Германия отдавна проповядват силен антиамериканизъм – дотам, че, както припомня Херберт, на походите на Пегида в Дрезден се издигат и плакати с надписа: „Путин, помогни!“ Историкът добавя, че успоредно с това се ширят и познатите „остатъчни просъветски настроения в бившата Източна Германия“.
За тези хора, казва Херберт, либерализмът и демокрацията са по-маловажни от сигурността, която те идентифицират с авторитарни фигури като Путин. Неговите симпатизанти в Германия се опитват да обърнат с главата надолу общоприетото схващане за това какво е диктатура и какво – не. В цитираната петиция например се казва: „Непрекъснато и постоянно виждаме, че диктаторският комитет на ЕС не се спира пред нищо. Те искат да забранят свободата на мнението, както и демонстрациите, така че НЯМАМЕ никакво време! … Навремето Съветският съюз ни даде Обединение, а днес Руската федерация последователно ни предлага партньорство и приятелски диалог.“
Руското знаме на демонстрация на Пегида
Звучи като пропаганда, въпреки че засега Про-Путиновата формация официално се води като частна инициатива, а не като партия. В същото време руското правителство неведнъж е показвало, че иска да въздейства върху германското общество. „В интернет, в дискусионните форуми, пък и чрез някои финансови инжекции то се опитва да влияе на германската вътрешна политика“, казва Херберт. „Особено като облъчва руските заселници в Германия“, посочва историкът.
Това ясно се видя през януари, когато руското правителство обвини германската полиция, че прикрива предполагаемото изнасилване на руско момиче от бежанец в Берлин. По-късно момичето призна, че историята е измислена, но въпреки това инцидентът предизвика много протести, от които крайната десница в Германия извлече дивиденти.
Най-неочакваният приятел на Путин
Разбира се, за здравите невидими връзки между германци и руснаци има и определени исторически и географски причини. „За Русия Германия е на второ място по важност сред западните сили след САЩ – както икономически, така и политически“, казва Херберт. Той смята, че Путин се интересува по-малко от други големи европейски страни, макар че това не му пречи да поддържа десния „Национален фронт“ във Франция. Според историка, това просто доказва, че е налице опит да се разцепи ЕС.
Може би най-неочакваният приятел на Путин в момента се казва Доналд Тръмп, кандидат-президентът на републиканците в САЩ, който често повтаря, че е добре Америка да поддържа тесни връзки с Русия. Дали пък не наблюдаваме някаква глобална тенденция към авторитаризъм и срещу демокрацията? Улрих Херберт смята, че Тръмп и Путин са „сравними величини“, но добавя: „В Германия тази опасност е по-малка, отколкото в САЩ. Разбира се, и в Европа има националистически и авторитарни тенденции – например в Унгария или в Полша, които обаче не можем да сравняваме с автократи като Путин или Ердоган. Колкото до Германия, тук нещата опират най-вече до антиамериканизъм“, обобщава историкът.
