Страстите от местните избори минаха, но един феномен не може да остане незабелязан. Ромските квартали в София, а и на много други места в страната не гласуваха. От 3 до 10 пъти е спаднала избирателната активност там, пише Би Ти Ви.
Най-ниската избирателна активност в София е в ромския квартал „Факултета“ – под 10%. Там живеят над 8500 души с право на глас, но гласуваха едва 800. Те можеха да решат кой да управлява столицата на България, но не гласуваха, а винаги са го правили.
„Това, което наблюдаваме като процес в тези местни избори всъщност е качествено нова ситуация“, каза социологът Добромир Живков.
Възможност да решат кой да е кметът на София имаха и близо 6000 избиратели в квартал „Христо Ботев“. Преди 4 години активността в някои подобни секции в София достигна до 90% и те гласуваха мощно за избраната за кмет Йорданка Фандъкова. Кметът на София за първи път е избран без участие на махалата – Васил Терзиев има общо 114 гласа във всички секции в най-големия ромски квартал на столицата на България „Факултета“ – абсолютен антирекорд за всички времена. Загубилата Ваня Григорова печели в махалата, но всъщност получава едва 659 гласа.
„Такъв тип пикове и спадове в избирателната активност, особено в секциите в ромските общини, потвърждават и неведнъж през последните 20 години изнесени данни за купен вот в тези общности, което, разбира се, влияе изключително негативно върху целия изборен процес“, допълни Живков.
С помощта на самите жители на „Факултета“ и на социолози потърсихме отговор на въпроса, защо ромите спряха да гласуват.
Отговорите:
„Защото никой не прави нищо за нашия квартал“.
„Ток няма, канализация няма. В кой век живеем според вас?“.
Жителите на „Факултета“ ни споделят, че едно основно нещо ги е мотивирало да гласуват досега – страхът да не им съборят къщите.
Около 80% от хората живеят в незаконни постройки. На тези избори нито раздавали пари, нито се намерил някой, който достатъчно масово да ги изплаши, че конкурентът му ще им събори къщите, ако спечели.
„Те искат да ни събарят къщите, ние да ходим да гласуваме. Така се разчу, че искат да свалят всичките къщи“, каза жител на квартала.
„Самият изборен процес се наблюдава от все повече НПО и медии. В този смисъл, може би вече политическият риск да поемеш и да си позволиш да купуваш директно гласове, особено в тези секции, които винаги са в центъра на публичния интерес, вероятно може да доведе до по-големи политически имиджови щети върху тези играчи, които биха си позволили“, посочи социологът Добромир Живков.
Парашкева е един от жителите на „Факултета“, обитаващ незаконна къща.
„Нямаме нито вода, нито ток. Няма откъде. Канализация няма. Така е всеки“, каза тя.
Семейството на Петрана доскоро имали ток в незаконната си къща, били си вкарали кабел от съсед, който има партида. Но се скарали за сметките и съседът отрязал кабела.
„Някой си иска от комшиите примерно ток и комшиите им дават. Някои не дават. Повечето са тук без ток. Със свещи живеем. Отиваме по къщите на хората да си пълним вода“, разказа тя.
„Ако приемем, че тези граждани гласуват автентично спрямо своята собствена воля, то това е граждански ресурс, който може да бъде убеждаван, с който може да се работи чрез подобряване на неговото качество на живот там. Това остава като отворена възможност. Но въпросът защо това се случва и защо именно сега ще намери някакъв частичен и по-конкретен отговор в бъдеще“, смята Добромир Живков.
Освен проблемите на дигитализацията и умния град, кметът на София има за решаване и доста по-тривиални въпроси.
„Да идва кмета тука, да решава той. Да имаме канализация, вода, ток. И тогава да идва да гласуваме за него да спечели той“, призова Парашкева Кирилова.
Ако купуването на гласове остава практика от миналото, десетки хиляди жители на ромските махали са нов електорален потенциал за автентично гласуване. Но има ли кой да реши проблемите на квартал, в който работят неписани закони и правила за устройство на територията от Третия свят?
„60 години все съм гласувал и нищо не сме получили. И каква е файдата – никаква. Ние гласуваме за тях, не за нас. Ние какво получаваме, един асфалт не ни слагат“, каза жител на „Факултета“.
А незаконните къщи продължават да изникват и правят строителството на инфраструктура невъзможно, без социално напрежение и събаряне на домове.
Тенденция за спад на активността има и в Пазарджик. В ромските секции там има 16 000 избиратели, но едва 2000 души са гласували.
