В забравеното село Куратово в руската Република Коми сърцераздирателният писък на Вера Максакова нарушава спокойствието. Годината е 2002. Жената получава съкрушителната новина, че Семьон Тутринов, нейният любим и баща на едногодишния ѝ син Александър, е бил убит в боевете в Чечня.
Две десетилетия по-късно мъката отново се настанява в дома ѝ. Този път страшната новина е за смъртта на порасналия вече Александър във войната в Украйна. Баща и син умират на една и съща възраст – едва 21-годишни.
„Виках на цялото село, крещях: Това не може да се случи! Той не може да умре!“, разказва Максакова пред RFE/RL/Север.реалии, плачейки, докато си спомня онзи ден през 2002 г. Спомен вече дълбоко преплетен с новата трагедия от 2022 г.
Откакто идва на власт през 1999 г., руският президент Владимир Путин започва няколко войни. Първата е срещу непокорния регион Чечня, а последната – срещу независима Украйна – в опит да затвърди контрола на Москва, да демонстрира статута на велика сила на Русия и да повиши собствената си популярност.
Бедните руснаци от семейства като Тутринови и Максакови плащат най-висока цена за военните авантюри на Путин, защото нямат финансовата възможност да се измъкнат с подкуп от задължителната военна служба. А и в най-изостаналите региони на страната руснаците често виждат в армията една от малкото останали възможности за по-добър живот.
„Традиционни руски ценности“
Куратово, селото в Коми, разположено на 1200 км североизточно от Москва, е най-голямото от около две дузини села. В някои са останали само по няколко души. Населението на Куратово е намаляло с почти една четвърт през последното десетилетие до малко под 700 човека, тъй като възрастните измират, а младите се местят в градовете, за да работят.
Намаляването на населението се вижда с просто око. Изоставени дървени къщи, вече погълнати от дървета и храсти, са неотменна част от пейзажа. Стари трактори и части от тях лежат в неподдържани полета. Средната заплата в тази част на Коми е 43 580 рубли (475 долара) на месец. Жителите, работещи в кафенета и магазини за хранителни стоки или в публичния сектор, обикновено печелят между 26 000 и 35 000 рубли (280-380 долара) месечно.
Република Коми е богата на природни ресурси, включително петрол, дървен материал и въглища. На изток тя граничи с Ненецкия автономен окръг – руската Мека на природния газ, и с Ханти-Мансийск – една от най-големите петролни провинции в страната. Това не се отразява особено на благосъстоянието на хората, особено в отдалечени селища като Куратово.
Може да няма добри условия за живот, но в селото има сравнително нова църква, построена като част от програмата на Кремъл за насаждане на „традиционни руски ценности“ у гражданите, въпреки че не е ясно дали това е било приоритет за жителите на селото.
Селяните от Коми са привличани да работят далеч от дома си в продължение на седмици или месеци в сектора на природните ресурси срещу сравнително високи заплати. Табела на телефонен стълб в Куратово примамва жителите с 55 000 рубли на месец (600 долара) за такава работа на смени.
За сравнение, младите мъже, които подписват договори за служба в руските въоръжени сили преди войната в Украйна, обикновено печелят от 30 000 до 60 000 рубли (330 – 660 долара) на месец. Получават безплатно жилище или добавка за жилище. Общата сума на заплатата се увеличава с всяко повишение и година на служба в армията.
Александър живее с тримата си по-малки полубратя и сестри, майка си и доведения си баща Сергей в малък апартамент с две спални, чийто под е на буци от влагата. Максакова купува жилището отчасти с обезщетението, което получава за смъртта на Семьон. Опитва се да спестява, за да осигури на Александър апартамент в най-близкия град, но се затруднява със заплатата си от 20 000 рубли на месец (220 долара) като готвачка в местната детска градина.
Идването на Путин на власт съвпада с бума на цените на суровините, който води до може би най-големия икономически растеж в Русия през десетилетието и му осигурява широка популярност. От началото на 2010 г. обаче руската икономика е в стагнация поради широко разпространената корупция, войните и санкциите, наложени от Запада на Кремъл.
И докато в Москва, Санкт Петербург, Сочи и няколко други руски града продължават да се наливат милиарди долари за благоустройство, за да се успокоят понякога размирните им жители, в големи части от страната, като този край на Република Коми, подобрението е почти незабележимо.
В рамките на предизборната си кампания през 2018 г. Путин обеща да инвестира стотици милиарди долари в подобряване на стандарта на живот в по-изостаналите региони. Заради войната, корупцията и лошото управление през последните пет години е постигнато малко.
„Може би Путин прави нещо за хората, но не знам какво“, казва Максакова.
„Саша ме успокои, че сега няма войни“
Александър, както и баща му, е призован в армията на 18-годишна възраст за задължителна служба. В Русия от 2007-2008 г. казармата е 1 година. След приключването ѝ през 2020 г. Александър се съгласява да подпише тригодишен договор с армията.
Руската армия се опитва да премине към напълно професионални сили, състоящи се от войници на договор, но трудно постига целите си. Младежите, които не са завършили висше образование, са основните мишени, примамвани от високите заплати.
„Саша ме успокои, че сега няма войни, не се случва нищо страшно. Това ме убеди да се съглася с решението му“, спомня си Максакова.
Възможно е Александър да е бил повлиян да се присъедини към армията и от почитта към баща му – когото не е познавал – от местните държавни институции. По време на повече от двете си десетилетия на власт Путин полага много усилия за насърчаване на „патриотичното“ обучение в училищата, включително и за отбелязване на паметта на загиналите във войната.
През 2010 г. в училището, в което учи синът му, е открита паметна плоча, посветена на Семьон. Учителите казват, че Александър се гордеел с баща си, който получава посмъртно Орден за храброст.
Семьон загива, след като бойната машина на пехотата (БМП), в която пътува, се натъква на мина в Чечня. Руските БМП и танкове осигуряват по-слаба защита на военнослужещите в сравнение с машините, произведени на Запад, тъй като боеприпасите им се съхраняват в каруселно устройство за автоматично зареждане. При пробиване на бронята или при преминаване през противотанкови мини боеприпасите се взривяват като фойерверки и унищожават превозните средства. Семьон, който е бил оръжейник, е седял върху боеприпасите.
Тялото му е толкова силно обгоряло от експлозията, че за идентифицирането на останките му е необходим ДНК тест. Той е погребан в Куратово два месеца по-късно.
Александър става танков артилерист, подобно на баща си. През 2021 г., година след изтичането на договора му, той копнее да се върне у дома, казва Максакова. Прибира се за кратка почивка през март 2021 г., точно когато Русия струпва войски по границата с Украйна. Преди отново да се върне на служба през следващия месец, Александър се отбива в детската градина, за да се сбогува с майка си. Това е последният път, когато тя го вижда жив.
„Путин няма право да изпраща момчета на война“
Десет месеца по-късно Путин обявява нахлуването в Украйна. През седмиците, предшестващи войната, подразделението на Александър е изпратено в незаконно анексирания от Русия украински полуостров Крим.
Когато Путин обяви война, сякаш бях убита от тази дума
„Когато Путин обяви война, сякаш бях убита от тази дума. Почувствах цялото си тяло като изпепелено: Синът ми е там! Не можех да дишам. Бях като зомби“, разказва Максакова.
Александър разказва на майка си, че в поделението му понякога няма достатъчно храна. На снимките, които ѝ изпраща, изглежда болезнено отслабнал.
По-късно подразделението му е изпратено в Донецк, където се водят най-ожесточените боеве. По-малко от две седмици преди да получи отпуск, той е тежко ранен в сражение. На следващия ден – 2 юли 2022 г., умира в болница. Обстоятелствата около смъртта му не са разкрити.
Дни по-късно, докато Максакова приготвя храна в детската градина, колегите ѝ казват, че трябва да отиде в близкия селски съвет. Когато влиза, там стои Алексей Беляев, областният военен комисар, заедно с други мъже във военни униформи. Сърцето ѝ се свива.
„Замълчете!“, изкрещява тя, преди да успеят да си отворят устата, докато държи ръцете си на ушите. „Не смейте да казвате нищо! Не смейте да кажете и дума!“.
Година по-късно тя казва, че все още е гневна.
Нямаше нужда да се обявява война. Те просто бяха изпратени в месомелачка
„Путин няма право да изпраща момчета на война, толкова са млади“, казва тя за сина си и хилядите други млади мъже, които загиват в Украйна. – „Нека отидат тези, които са по-възрастни и по-опитни, а не тези, които не са започнали да живеят истински. Нямаше нужда да се обявява война. Те просто бяха изпратени в месомелачка“.
Владимир Уйба, ръководителят на Република Коми, и други регионални високопоставени лица пътуват до Куратово за погребението на Александър. Опасявайки се, че Уйба може да посети дома на Максакова, местните власти бързо нареждат да се подмени изгнилата дървена пътека, която води към сградата.
Миналия месец, на 12 юни, известен като Деня на Русия, властите в Коми откриват две лъскави мемориални плочи от черен гранит с гравирани портрети на Семьон и Александър. Те украсяват жълтата алуминиева фасада на началното училище, в което са учили бащата и синът. Ня тях пише, че мъжете са „загинали геройски“ при изпълнение на военните си задължения съответно в Чечня и Украйна. И двамата са наградени с орден „За храброст“.
„Семьон и Александър Тутринови са герои от различни времена, обединени от любовта към родината и чувството за дълг. На баща и син не им е било съдено да се познават в живота, но всеки от тях с право може да се гордее един с друг“, казва на церемонията заместник-председателят на областното правителство Алексей Просужих.
Ученици, сред които и по-малкият брат на Александър – Богдан, са доведени, за да разгледат плочите и да научат повече за бащата и сина, казва Светлана Лушкова, директор на детската градина.
Това е начин да се започне подготовката на момчетата в ранна възраст за постъпване в армията.
160 000 долара компенсация
Освен че се грижи за другите си три деца и готви за детската градина, Максакова прекарва времето си в посещения на гроба на сина си наблизо.
В местното гробище надгробната плоча на Александър стои в центъра на правоъгълна пясъчна площадка от около 30 кв. м, където някога са растели храсти.
Надгробната плоча едва се вижда, все още покрита с големи венци, дарени от служители на Коми. Максакова прикляка, за да изтръгне няколко плевела, които са се пробили през пясъка.
За да я компенсират за смъртта на най-голямото ѝ дете, федералното и регионалното правителство изплащат на Максакова общо 14,5 милиона рубли (160 000 долара), което се равнява на цял живот работа при сегашната ѝ заплата.
Максакова вече е купила автомобил и машина за рязане на дърва и иска да купи на най-голямата си дъщеря Виктория апартамент във Визинга, най-големия град в областта, където тя ще учи в професионално училище.
Жената лесно би могла да купи голям апартамент за семейството и в този по-заможен град, намиращ се само на 30 километра. Това обаче би означавало да изостави Александър, а тя не може да го направи. Поне засега.
„Бих искала да остана да живея тук“, казва тя.
