Росен Йорданов
Без съмнение, освен чисто прагматичната страна (например за предпазване и защита от климатични и други влияния), облеклото има важно символно и комуникативно значение. Дрехите, които носим осигуряват информация за нашия пол, възраст, произход, социален статус, културна и религиозна принадлежност и т.н. Разбира се не бива да подценяваме и моралните и декоративните функции (да изглеждаме добре и красиви), както и сексуалните (да сме привлекателни). В ежедневието, начина по – който се обичаме е ключов елемент на управлението на впечатленията, независимо дали го осъзнаваме или не. В дипломацията със сигурност е стратегия на себепредставяне и отправяне на послания. Затова няма как да пропуснем церемонията по връчване на акредитивните писма на новия руски посланик нейно превъзходителство г-ж Елеонора Митрофанова и най – вече „униформения стил“, с който тя избра да се представи. На първо трябва да кажем , че този дрес-код е меко казано нетипичен в тези среди. И на второ място, няма как да не гледаме на това облекло като на
недвусмислен жест,
като изчислен и обмислен знак, послание към България. Този жест не е просто церемониална екстравагантност. И тук е много важно да помислим какъв сигнал ни изпращат тези военни инсигнии, които изобилстват в облеклото на уважаемата госпожа.
Някой биха игнорирали въпроса с рутинно обяснение, че просто иска да се хареса на Румен Радев, който по условие се очаква да е петимен към подобна стилистика. Други биха добавили, може би дружелюбно, че като дъщеря на генерал от КГБ, вероятно посланичката има афинитет към униформите. Трети биха акцентирали на чисто естетическите страни на въпроса, но няма как да се отърсим от две много съществени внушения, които априори произтичат от военната символика, а именно от една страна ВЛАСТ, СТАТУС И ЙЕРАРХИЯ, а от друга
АГРЕСИЯ, ДОМИНАЦИЯ, ПРЕВЪЗХОДСТВО!
Това заключение придобива допълнителна стойност, когато се „огледаме“ около нас, в международен контекст и видим какво се случва в Руско-Американските отношения, отношенията ЕС-Русия и скорошните заключения на водещи европейски лидери за военната и хибридна заплаха за Европа от Изток. Към това можем да добавим и пресните разкрития на „руски къртици“ в НАТО-вската Българска армия и неистовата политическа истерия като количество и гръмогласност на проруските и пропутински партии в България. Към това бих добавил и твърде недипломатичното нежелание да се каже и дума на български език нито при представянето нито в „кулоарите“ на иначе “ топлите и приятелски“ разговори, които дамата е водила с президента. Както се казва „от кумова срама“ можеше да научи две думи. Както знаем вече е традиция посланици на държави от абсолютно различни езикови групи казват по нещо на български (справка Херо Мустафа). А посланика на държава от т.нар „славянска езикова общност“ не прави и усилие. Някой биха могли да възразят с аргумента, че не е нужно, защото Радев, както видяхме за кратко, с охота искаше да се включи с познанията си по руски в размяната на любезности с видната дама. В замяна на това обаче българският посланик в Москва на националния празник 3 март говори само на руски.
Та за какво говорехме и всъщност какво се опитва да ни каже казва новия руски амбасадор!? За „приятелство “ или за „враждебност „, за „равнопоставеност“ или за “ превъзходство“. Струва си да помислим!
Публикувано със съгласието на Faktor.bg
