„Топлофикация София“ е място за изнудване и загуби, за кражби и партийни назначения. Това е ясно на всички. Не е ясно само как това „изкопаемо“, оцеляло по необясними причини чак до днес, не рухна по-рано.
Голямо, тежко, грозно и не рита – що е то? Съветска машина за ритане. Старият виц от годините на комунистическия режим отново е актуален. Огромно, скъпо, неефективно и не топли – що е то? „Топлофикация София“ е отговорът. Дружеството твърди, че преди седмица е преживяло най-голямата авария в историята си, а огромна част от хората в София преживяват вероятно най-студените дни по домовете си.
Авария може да се случи навсякъде и по всяко време, но в случая става дума за закономерност – това предприятие е отдавна мъртво. Никаква ефективност, никакъв пазарен подход, изнудване на потребителите, загуби, кражби и партийни назначения. При такава формула въпросът не е какво е предизвикало аварията, а защо чак сега системата започна да се разпада.
Кадър от протест през 2015 година
Какво се случи всъщност?
Миналата събота токов удар вади от строя две помпи в по-високите източни райони на София. Водата тръгва назад по тръбите заради гравитацията. Това повишава налягането и започва каскада от аварии – спукани тръби и течове из целия град. Така най-кратко звучи обяснението на фирмата. Електроразпределителната компания отрича да е имало токов удар и не поема отговорността. Собственикът на „Топлофикация София“ – Столичната община, иска от прокуратурата да провери каква е причината за аварията в собственото ѝ предприятие. И Цацаров нарежда прокурорска проверка…
С последното изречение започва краят на много истории в България. Сега ще чакаме „компетентните институции“ да си свършат работата, скоро навън вече ще е топло и всички ще са забравили за седмицата на студ и липса на топла вода по домовете. А в това време гражданите са подложени не само на студ, но и на унижение. Според общите условия в договорите с „Топлофикация София“, фирмата дължи неустойки при повече от 48 часа прекъсване на услугата. Сега се оказва, че никой не го е регламентирал ясно – кой брои часовете, какви неустойки, срокове, размери, основания за отказ… Въпроси без отговор, които най-вероятно ще оставят хората и без компенсации. И за да е още по-абсурдно, започна един безумен спор между доставчика и потребителите кога точно е спряло парното, кога точно е дошло, ама на едни места било топло, а на други било студено.
Причините за всичко това
„Топлофикация София“ е класически пример за огромно парче минало, което необяснимо как е оцеляло чак до 2017 година. Докато в други градове подобни дружества бяха приватизирани и модернизирани – например в Пловдив с EVN, софийското продължава да бъде партийна „баница“, от която едни верни кадри просто получават заплати, а други верни кадри сключват договори за различни доставки. А картината е отчайваща. Десетки милиони годишна загуба – за тази са планирани 35 милиона. Миналата са били почти 40, преди това – 60. Почти никаква модернизация. Почти никакви нови клиенти, а само борба за задържане на старите. Задълженията на дружеството са за над 600 милиона лева.
Иван Бедров
Кому е изгодно всичко това? Със сигурност не на потребителите. Не е изгодно и за всички данъкоплатци, които по един или друг начин компенсират загубите, дори и да не ползват услугата. Изгодно е обаче за управляващите дружеството – в общината това е ГЕРБ, а в краткия период, когато собствеността се озова в ръцете на държавата, това беше БСП. Преди 10 години всички броиха луксозните придобивки на бившия шеф на фирмата Валентин Димитров, когото медиите нарекоха „Вальо Топлото“. Но след него традицията да се краде очевидно е била запазена. Когато фалира КТБ, се оказа, че почти всички пари на дружеството са там – близо 80 милиона. В това време разходите за заплати и за външни доставчици растат. За всички е ясно, че „Топлофикация София“ е нужна на управляващите точно такава. Не е ясно обаче как всичко това не рухна по-рано.
Източник: Дойче Веле
