Доналд Тръмп прекара години, твърдейки, че „безкрайните войни“ на Америка източват от страната ресурси и животи. Но след оттеглянето на страната, финализирано от президента Джо Байдън, това се промени.
Бившият президент усети възможност да атакува наследника си заради хаотичната и кървава ситуация. И в изявление миналата седмица той заяви, че ако талибаните не върнат предимно нефункциониращата американска военна техника, „трябва или да влезем с недвусмислена военна сила и да я вземем, или поне да бомбардираме, по дяволите“.
Това беше промяна за Тръмп. В други изявления той заяви, че би извършил „по-достойно“ оттегляне от 20-годишната война, до голяма степен в контекста на защитата на сделката, която неговата администрация сключи и която постави условията САЩ в крайна сметка да напуснат Афганистан през май. Призивът за по-голяма военна конфронтация дойде в момент, когато други републиканци – включително някои, служили в неговата администрация – изразиха критики към тази първоначална сделка, аргументирайки се, че тя е проблематична сама по себе си и че партията трябва да подкрепи друг курс.
„Мисля, че и двете администрации носят вина за това къде се намираме днес“, каза Лиза Къртис, служител на Съвета по национална сигурност на Тръмп. „Администрацията на Тръмп – за договаряне на много лоша сделка с талибаните. Администрацията на Байдън – че не преразглежда тази сделка и не променя курса“.
Спорът за правилните и погрешни разбирания за Афганистан – наред с препоръката на Тръмп за бъдеща нужда от военна намеса там, е ключов момент от по-мащабен дебат, който сега се провежда в Републиканската партия; дебат точно каква трябва да бъде външната ѝ политика.
Тъй като Тръмп се подготвя за поредния президентски мандат и тъй като множество други републиканци потенциално се присъединяват към него, желанието да бъде дефинирана доктрината на Тръмп за външната политика става все по-важно. В резултат на оттеглянето на Байдън, парад от бивши служители на администрацията на Тръмп се появи на първите страници и по телевизията, за да защити сделката му с талибаните и решението за оттегляне от Афганистан.
Отделно самият Тръмп отново е събрал помощници от собствения си съвет за национална сигурност. Той разговаря с бившия си временно изпълняващ длъжността директор на националното разузнаване Рик Гренел и бившия държавен секретар Майк Помпео, наред с други, относно ситуацията в Афганистан. И както съобщава „Вашингтон пост“, той се обажда на онези членове на семейството, загубили близки при нападението на летището в Кабул през последните дни на оттеглянето на войските.
Но докато Тръмп заема позата на президент в изгнание, ястребите в Републиканската партия скочиха, че техният мироглед, а не неговият, е потвърден от пагубния край на дългата война.
Джон Болтън, съветник по националната сигурност на Тръмп, каза: „Няма доктрина на Тръмп, защото той не може да мисли достатъчно последователно, за да създаде такава, това е поредица от колебливи реакции. Мисля, че реакцията на партията като цяло на изтеглянето от Афганистан показва, че страните всъщност се връщат към своите възгледи преди Тръмп по отношение на политиката за национална за национална сигурност“.
Когато Тръмп се кандидатира за президент през 2016 г., това беше под лозунга „Америка на първо място“. Предпоставката беше проста: Вместо да харчи пари за чуждестранни интервенции, страната би била по-добре обслужвана, като ги харчи у дома. Тръмп агитира за оттегляне от дългогодишни съюзи в името на националния интерес и за военна или икономическа намеса само когато това е от пряка полза за американския народ. Той твърдо се представя като антипод на неоконсервативния подход на Джордж Буш.
Всъщност Тръмп за кратко подкрепи инвазията през 2003 г. в Ирак. И когато той все пак встъпи в длъжност, външната му политика често се смяташе за непредсказуема и различна от тази както на враговете, така на съюзниците му в чужбина.
Тръмп помогна за нормализиране на отношенията между Израел и арабските държави в региона, изтегли американските сили от Сирия и настояваше редовно за намаляване на войските на места като Южна Корея. Но той също така включи военни на други места, нанасяйки ракетен удар, за да накаже сирийския лидер Башар Асад за използването на химическо оръжие срещу цивилни, уби иранския генерал-майор Касем Солеймани и наложи вето на мярката за прекратяване на участието на САЩ във войната в Йемен. Той проведе високо персонализирана дипломатическа мисия, за да попречи на Северна Корея да напредне в програмата си за ядрени оръжия, но също така се оттегли от ядрената сделка с Иран в полза на кампания за „максимален натиск“, насочена към натиск над иранската икономика.
В Афганистан Тръмп беше упорит в усилията си да изтегли войските от страната и подписа условно мирно споразумение през 2020 г. с талибаните, според което американските войски трябваше да напуснат до май 2021 г. Ангажиментът му да направи това предизвика реакция от страна на републиканците и предизвика шум сред помощниците, особено заради идеята му да покани талибаните в Камп Дейвид през 2019 г. за преговори, план, който в крайна сметка беше отложен. Когато Байдън обяви, че ще изтегли войските по-късно (11 септември), Тръмп похвали решението, но разкритикува датата.
Когато изтеглянето се оказа по-бедствено от очакваното, бивши служители на Тръмп се опитаха да защитят участието си. Помпео отиде на медийна обиколка, атакувайки Байдън, като в същото време защити отстъпките, направени пред талибаните. Бившият вицепрезидент Майк Пенс защити сделката на Тръмп и написа в „Уолстрийт Джърнал“, че Байдън „е уронил престижа на Америка на световната сцена“. Лидерът на малцинството на Камарата на представителите Кевин Маккарти и бившият съветник по националната сигурност на Тръмп Робърт О’Брайън защитиха решението на администрацията на Тръмп да изтегли войските от Афганистан в дълго интервю в библиотеката и музея „Ричард Никсън“.
„Президентът Тръмп искаше да излезе от Афганистан, ние искахме да се съсредоточим върху Китай“, каза О’Брайън. „Но той искаше да излезе с чест и достойнство, без заминаване в стил Сайгон“.
Но други от администрацията на Тръмп твърдят, че изтеглянето трябва да послужи като точка на осъзнаване дали тръмпизмът на световната сцена е правилният подход.
Бившият посланик на ООН Ники Хейли заяви, че „преговорите с талибаните са като правене на сделка с дявола“. Министърът на отбраната на Тръмп Марк Еспер заяви, че бившият президент „е подкопал“ сделката му с талибаните, като е побързал да изтегли войските, без да се увери, че талибаните са изпълнили своята част от договорката. А Крис Милър, наследникът на Еспер, каза пред Defense One, че сделката е просто начин да се окаже натиск върху талибаните – и в крайна сметка да се запази малко военно присъствие в страната като бойци срещу терористите – но това никога не се случи след загубата на Тръмп.
В рамките на собствения кръг на Тръмп стана ясно, че неговото наследство е на дневен ред, в допълнение към външнополитическия път, който поема партията, която той се надява да ръководи.
„Предизвикателството пред националната сигурност на САЩ, поставено от събитията през последните шест седмици в Афганистан, ще бъде за цяло едно поколение“, каза висш служител на администрацията на Тръмп. „Това ще бъде огромен проблем.“
