Има три начина да наблюдаваме, анализираме и оценяваме в проекция към изборен резултат кампаниите на Доналд Тръмп и Камала Харис.
Първият е обичайното социологическо проучване на избирателни нагласи. Вторият е политически анализ на кампаниите. Третият е особеният начин, по който функционира американската политическа система.
Социологията
Седмица преди изборите социологиите показват динамика в полза на Тръмп, която се стабилизира от месец и половина. Числата на двамата кандидати са изравнени или в рамките на грешка от 3-4%. Тъй като процентите бавно, но устойчиво се променят, демократите се опасяват, че трендът вече изпреварва социологическите сондажи и очертава резултат в полза на Тръмп.
Тук има две трудности. От една страна числата на кандидатите изглеждат изравнени. От друга пред всяко изследване от този тип стои въпросът ясен ли е обектът, към който се насочва социологическият апарат и неговите числови методики. Отговорните социолози предупреждават, че става дума за моментна снимка. Такъв кадър няма стойност на предвиждане. При изнасянето му пред публика обикновено се казва „Ако изборите бяха днес…“ или някакъв друг отказ от отговорност.
Затова се наблюдават серии от изследвания, които дават представа за тенденции. Tенденциите са характеристики на модели. Те са конструкции и обикновено се предпоставят без специални аргументи. Мерят се те, а не обекти зад тях. Но често прибързано измерванията се приписват на обекти извън модела, именно на масов избирател.
Между конструирания модел, измерването на избирателни нагласи в даден момент и резултата от самото гласуване различията може да са значителни. При равни шансове в една моментна картина, допустима грешка от 3-4%, особености на американската избирателна система и проблеми с диференциала между модели (конструкции) и обект (електорално тяло) социологията става ирелевантна. Още повече изборите ще се решат в седемте колебаещи се щата – Уисконсин, Мичиган, Пенсилвания, Аризона, Северна Каролина, Джорджа и Невада. Към момента равновесието в социологическите изследвания се повтаря в седемте, числата на двамата кандидати са равни.
Кампанията
Вторият тип оценка следва от политически анализ на кампаниите.
Наблюдението на кампаниите показва, че Камала Харис следва политическата рамка на Тръмп. По-голямата част от политиките, които се виждат като негови инициативи, оформят цялата сцена на кампанията. Така изглежда, че дебатът се води по драматургия на Тръмп. Харис не можа да наложи съществени теми като здравеопазване, достъп до образование, облекчения за среден бизнес и т.н. Тръмп наложи имиграцията, митата към Китай и Европа и др. Кампанията на Харис повече отговаря на наложени от Тръмп въпроси. Това дава на Тръмп предимства, но съвсем не е достатъчно.
Тогава идва ред на въпрос на кого да се има доверие. Кампаниите се разгъват като акустични камери, в тези избори с особена сила. И тук може да се констатира, че един Тръмп, поставен пред акустичен тест има повече шансове., чуваемостта на неговото говорене е висока. Рационалният, т.е. образован, мислещ, анализираш, оценяващ избирател е извън акустичното пространство.
Политическият анализ на кампаниите не може да се свежда до социология. Но обичайно той се проверява през социологически измервания. Така обаче той губи самостойност и започва да дава обяснения защо числата са такива, каквито са. С други думи, той се опитва да изясни защо кампанията на Харис губи в проценти експлозивния импулс от август. Оттук също не следват предвиждания.
Исторически поглед
Третият тип оценка свързва политически анализ с исторически наблюдения и игнорира напълно социологическите проучвания.
В САЩ се наблюдава любопитна историческа повторяемост. От Гражданската война след средата на 19 век до днес избирателят дава предимство на действащия президент, ако се кандидатира отново, вицепрезидента, или техен съпартиец. Предимствата отпадат, ако има натрупване на фактори като граждански конфликт (Гражданската война), дълбока икономическа рецесия (Голямата депресия), драматичен провал във външната политика (Картър и Иран), други извънредни условия, вътрешнопартиен разлом и пр.
Тази историческа реконструкция подлага действащата администрация на виртуален тест по критерии и оценява шансовете й за победа на следващи избори. Прогностичен тест, базиран на историята от Гражданската война до днес е изграден преди близо 50 години. С него се проверява действащата администрация по групи критерии. Към основните критерии за оценка са добавени и външни фактори, които отклоняват избирателя от основните. Такива са например катастрофични събития, поява на трета партия/кандидат, внезапна икономическа криза и др. Матрицата може да се разчлени до детайли и провери исторически. Прогнозите й са потвърдени от 1984 г. до днес.
Видяна в тази историческа перспектива и оценена в рамката с критериите, Камала Харис държи решаващия коз за победа на изборите. Казвам „държи козове“, а не изпреварва, води или нещо подобно, което би ни върнало към модели, измервания, проценти.
Обяснението за валидност на матрицата е в историческата й устойчивост, т.е. то е емпирично, индуктивно. Ако се пита каква е дълбинната й основа, отговорът е доста обичаен. Зад установената й стабилност лежи масова прагматична нагласа, автоматична и несъзнавана. Тя се свежда до това да не се предприемат завои в неопределеност, ако състоянието на обществото не го налага. Особено предвид нагласата в Америка, че федералното правителство трябва да е максимално свито, а институциите му да не се пречкат на хората на всяка крачка.
Изводите
Една седмица преди изборите следователно имаме следната картина.
- Първо, социологиите са изравнени и нямат прогностична стойност;
- Второ, приоритетните теми са наложени главно от Тръмп;
- Трето, Тръмп има предимства в акустиката на кампаниите;
- Четвърто, характерът на политическата система, демонстриран в историята на изборите в САЩ дава предимство на Харис.
Ако Камала Харис не бъде избрана, това ще означава наличие на дълбинна, засега невидима и неразбрана промяна в състоянието на обществото. Макар да няма симптоми и основания за значителна трансформация, това не е напълно изключено.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
