Шефът на Държавната агенция „Електронно управление“ бе освободен. Някой може да каже, че това е поредният епизод от „чистката“, която прави служебното правителство. Истината обаче е, че това решение е закъсняло
Въвеждането на електронно управление е вторият сектор след здравеопазването у нас, в който ефективността от вложените пари е най-ниска. За последните 15 години България е похарчила около 3 милиарда лева за създаването на е-правителство, но като цяло резултатите от това са половинчати, пише вестник Дума.
Ресорният вицепремиер Томислав Дончев, щом дойдеше есента, започваше да се кълне, че ей сегинка чиновниците ще изхвърлят хартиените бланки. Това не е станало и досега. У нас 27 на сто от регистрите се поддържат единствено на хартиен носител. В България се забелязва куриозен факт. През всички години, в които за управлението на ГЕРБ въвеждането на електронното управление уж бе приоритет, броят на принтерите е нараснал тройно повече от този на сървърите, вместо тенденцията да е обратна. Според анализ на БСК реално само 19 на сто от родните администрации всъщност предлагат електронни услуги.
Едва 20 общини от общо 265 са започнали реално да цифровизират документите си, а 80 са заявили готовност да започнат да контактуват с гражданите, без да използват хартия. Оказва се, че никой в държавата не знае нито колко точно пари се харчат за компютърни системи, нито колко от този ресурс е предназначен за целите на електронното управление. Голяма част от огромните пари се дават за хардуер, софтуер и лицензи, с които работят чиновниците, а минимални средства отиват директно за въвеждането на електронни услуги за хората.
Близо 60 процента от националното законодателство съдържа текстове, свързани с електронното управление. Още поне половината от останалите нормативни актове през следващите години трябва да бъдат изменени за целите на електронното управление. При сегашната политическа ситуация това на практика е мисия невъзможна.
