В бруталните зандани на сирийския режим са затворени и хиляди жени. Почти нищо не се знае за тяхната съдба. Но жените, успели да се измъкнат, описват нечовешки ужаси. Ето какво ни разказа една от тях:
30-годишната Муна Мухамад си спомня всеки детайл. Помни смрадта в килиите. Помни нетърпимите болки. Помни мъчителя си. „Надяна ми една черна найлонова торба върху главата и ме остави да вися от тавана с краката нагоре. Каза ми, че ще вися така, докато всичките ми лоши помисли паднат в найлоновата торбичка“, разказва жената.
Навремето Муна е работила като учителка по музика. Но през 2012 година я арестуват – защото участвала в протести срещу президента Асад. Скоро я освобождават, но малко по-късно отново я арестуват. Изпращат я в Дамаск, където я затварят в прословутия отдел 215 на военните тайни служби. Затворниците го наричат „Пъклената дупка“ – заради изтезанията, които там са неизменна част от делника. „Един ден дойде при мен и ми каза, че ми носи подарък. Показа ми електрошокова палка и ме попита къде ми е сърцето. Посочих с ръка, а той започна да ме мъчи. Точно там, където бие сърцето ми“, спомня си Муна.
Нечовешки жестокости
Жената прекарва месеци в този затвор на ужасите. Държат я или в изолатора, или в обща килия с други жени. „Веднъж разпитваха едно 16-годишно момиче. Чувах писъците му. Крещеше толкова силно. Мислех си, че ще го убият“, продължава разказа си Муна Мухамад. И добавя, че много от жените са били подлагани на жестоки сексуални издевателства.
Хигиенните условия в затвора били „катастрофални“, много често жените нямали никакъв достъп до тоалетна или баня. Децата били държани при същите условия, разказва по-нататък Муна. „Помня една жена, която беше затворена заедно с малката си дъщеричка. Килията им беше тясна и тъмна. Момиченцето не спираше да плаче и непрекъснато се опитваше да погледне под вратата, за да види малко светлина“.
Благодарение на един указ за амнистия, Муна е освободена от затвора, а през 2016 година успява да избяга в Турция. Днес тя живее в Газиантеп, където подслон са намерили половин милион нейни сънародници.
Муна Мухамад
Никой не може да каже със сигурност колко точно са жените в сирийските затвори. „Над 7 хиляди“, твърди Фадел Абдул Гани, който ръководи неправителствена организация, документираща нарушенията на човешки права в Сирия. В неговата статистика са включени много случаи на насилие над жени. Сред извършителите са представени почти всички въоръжени групи, но най-често войските на сирийското правителство. „От самото начало жените играеха важна роля в съпротивата срещу Асад. Затова режимът превърна изтезанията и изнасилванията на жени в своя военна стратегия. Ако успееш да пречупиш жената, пречупваш цялото семейство, пречупваш цялата съпротива сред обществото. Именно това беше целта“, казва правозащитникът.
В свой доклад от 2017 година правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ твърди, че от 2011 година насам в сирийските затвори са зигинали над 17 000 души вследствие на изтезания и катастрофални условия в килиите. Само в прословутия военен затвор „Саидная“северно от Дамаск са били екзекутирани най-малко 13 000 души, твърди още „Амнести“ и окачествява тези систематични издевателства над цивилни граждани като престъпление срещу човечеството. Сирийският президент Башар Асад категорично отхвърля обвиненията и дори обяви доклада на правозащитната организация за „фалшива новина“.
Хиляди съсипани животи
30-годишната Муна Мухамад иска едно: светът да узнае за случващото се в сирийските затвори. Жената разказва, че често мъчителите залагат не само на физическите изтезания – техен любим метод е и унижението. „Веднъж попитаха един затворник какво работи. След като им каза, че е лекар, надзирателите го накараха да подскача на един крак и да вика: Аз съм заек! Аз съм заек!“.
Муна Мухамад е описала историята си в книга. Но и до днес продължава да събира разказите на други затворници. Организирала е и група за самопомощ, която подкрепя сирийски жени. „Някои изобщо не искат да говорят за преживяното в сирийските затвори. Други пък не спират да плачат, когато разказват за времето зад решетките. Опитвам се да им покажа, че са силни. И да ги убедя, че не носят никаква вина за това, което им е било причинено. Непрестанно им повтарям, че е време да започнат нов живот“.
Муна живее своя нов живот в съседна Турция. Но се надява, че скоро ще дойде денят, в който мъчителите ѝ ще понесат отговорност за нечовешките си деяния.
Източник: Дойче Веле
