Снимка: Bloomberg LP |
За богатите китайци, които искат да избягат от задушаващите блокади заради пандемията и политическото напрежение, Португалия има много какво да предложи. Мек климат, приятен и достъпен начин на живот и инвеститорски визи, които позволяват достъп до целия Европейски съюз. И всичко това само за 350 хил. евро, пише Bloomberg.
Това е предложение, което привлече хиляди китайци през последните десет години, като помогна за промяната на градския пейзаж в Португалия като част от вълната нови пари, които достигнаха 1 млрд. долара годишно във връхната си точка през 2014 г.
Осем години по-късно вълната пресъхва.
Причината не е в липсата на търсене. Тъкмо обратното – повече богати китайци се опитват да напуснат или поне да подготвят резервен план, докато политиката на нулев COVID в страната подкопава икономическия растеж.
Консултантската компания Henley & Partners счита, че 10 хил. жители с високо нетно богатство се стремят да изтеглят 48 млрд. долара от Китай тази година. В миналото някои използваха програмата „златна виза“ като маршрут за бягство.
Този път пречките се увеличават от правителствата и на двете страни. ЕС все повече взема на мушка програмите за местожителство или гражданство срещу инвестиция, които в момента се предлагат от десет страни членки, като Кипър и Малта вече прекратиха инициативите си за златни паспорти, след като попаднаха под наблюдението на съюза. Португалия има процес на кандидатстване, който изисква интервю на живо, а това е почти невъзможно заради ограниченията за пътуване заради COVID в Китай.
Двойният натиск застрашава популярната някога програма на Стария континент, като 2022 се очертава като първата година, в която китайските инвеститори няма да са най-голямата група, получаваща португалски „златни визи“. Това оставя богатите китайци с намаляващи варианти, а бизнес лидерите и брокерите на недвижими имоти в Португалия – с по-малък източник на надеждни чуждестранни инвестиции.
„Много китайски инвеститори направиха инвестиции след програмата „златна виза“ и започнаха да работят със страната“, казва Бернардо Мендиа, генерален секретар на Португалско-китайската търговска и индустриална камара.
Португалските имоти бяха „мъртъв пазар“ преди политиката на китайското правителство да насърчи компании да търсят инвестиции в чужбина през първото десетилетие на новия век. Напоследък политическата насока се промени“, допълва той.
Т. нар. „златни визи“ в Португалия бяха създадени преди десет години в рамките на цялостни усилия за поправяне на публичните финанси след спасителната програма на ЕС през 2011 г. Друга част от плана беше приватизирането на държавни компании. Комбинираният резултат беше най-голямата в историята вълна от китайски инвестиции в страната.
Китайски магнати придобиват дялове в компании от секторите на енергоразпределението, здравеопазването, финансите, строителството и авиацията. Интересът надхвърли корпоративните титани – хиляди богати китайци се сдобиха с португалско местожителство чрез програмата „златна виза“. Официални данни показват, че страната е издала около 10 хил. инвестиционни визи от 2012 г. насам, повечето от които на китайски граждани.
Но само 16% от успешните кандидати са китайци от началото на тази година спрямо 81 на сто през 2014 г., сочат данни на Граничната и имиграционна служба на Португалия и на сайта Investment Migration Insider, който следи предоставяните разрешения за местожителство и гражданство.
Трамплин за гражданство
Португалската програма предоставя местожителство в замяна на инвестиция от минимум 350 хил. евро в недвижим имот или 500 хил. евро в одобрен местен фонд за рисков капитал. Като най-ниското изискване за инвестиция в Европа след Гърция то често се използва като трамплин за гражданство на страна от ЕС.
Но председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреждава, че ценностите на региона „не са за продажба“. Това е в рязък контраст с първите години след 2010 г., когато страни като Португалия предлагаха държавни компании от почти всички сектори, казва Филип льо Кор, изследовател в Харвардския университет. Той присъства на подписването от португалската държавна осведомителна агенция Lusa на партньорство с китайския държавен медиен гигант Синхуа през 2016 г., сделка, която изглежда малко вероятна по онова време.
От тази година Португалия ограничи програмата си „златна виза“ в Лисабон, Порто и гъстонаселените крайбрежни райони, като тласна инвестициите към по-слабо развити райони в провинцията, които според поддръжниците на инициативата са нереализирана възможност. Бизнес имотите в Лисабон обаче не са включени в ограниченията, така че някои предприемачи продават обслужвани апартаменти, които позволяват на купувачите в Лисабон да кандидатстват за „златна виза“, а други създават имотни фондове, така че потенциални инвеститори да могат да купят дял.
„Златните визи са важни, тъй като помогнаха много на икономиката“, коментира Александра Виктория-Бонте, съосновател на базираната в Лисабон One Stop Properties, която е партньор на фонд за частни капиталови инвестиции, който инвестира в португалски недвижими имоти. „Много хора смятат това за златен билет, но не е така. Много повече е – сигурна инвестиция, която ще доведе висока доходност“, допълва тя.
Според Бонте португалските власти са били притиснати да променят правилата, защото много инвеститори обявяват имоти в Airbnb или ги държат празни. Това създава притеснения за последиците за общностите и достъпността на жилищата, особено в Лисабон, където чужденците изтласкват от пазара много местни жители.
Заради новите ограничения и забавяния на визите имиграционните фирми в Китай пренасочват вниманието си към пазари като Гърция и Малта, казва И Пин Чоу от Китайската лига в Португалия, базирана в Лисабон група, която насърчава китайската общност. „Златните визи“ съставляват само 3% от сделките с имоти в Португалия, отбелязва Пауло Силва, ръководител на консултантската компания Savills в Португалия.
В същото време в Китай консултанти в областта на миграцията на инвестициите казват, че държавните власти създават и по-малки спънки като забавяне на подновяването на паспорти и изискване за нотариална заверка на някои документи.
Геополитически обрат
Луиш Сантош, управляващ партньор в Alpac Capital, който изучавал китайските инвестиции в Португалия, казва, че първоначално малцина се замисляли за инвестиционния стремеж на Китай, който бил разбиран като част от „продажби на пожар, започнати от отчаяно правителство в банкрутирала страна“. Но вниманието се засилило, след като САЩ започнали все повече да гледат на Китай като на конкурент.
„Ако разчитате на една страна, ще бъдете зависими“, казва Сантош, като обобщава подхода на Португалия в създаването на отношения с конкуриращи се супер сили. „Ако разчитате на много страни, няма да бъдете зависими“, допълва той.
Макар че ентусиазмът на Португалия към китайските инвеститори намалява, най-богатите оставят своя отпечатък. Джак Ма от Alibaba неотдавна посети Лисабон в търсене на възможни инвестиции, казва Анабела Кампош, съавтор на Negocios da China, която изследва ролята на китайските инвестиции в португалската икономика. Ма, който е на 33-о място сред най-богатите хора в света със състояние от 36,4 млрд. долара според индекса на милиардерите на Bloomberg, не е отговорил на молбата за коментар.
Главна роля сред китайските инвеститори в Португалия обаче играе милиардерът Гуо Гуанчан, съпредседател на конгломерата Fosun. Той беше един от първите китайски магнати, привлечени от приватизацията, като придоби дял в най-голямата застрахователна компания в Португалия Caixa Seguros e Saude, както и в банки, компания за здравни услуги и електроразпределително дружество.
„Fosun продължава да е най-силният китайски инвеститор в Португалия“, отбелязва Кампош.
Гуо казва, че Португалия е негов „втори дом“, той притежава имение в лъскавия курорт Кашкайш, където се среща с топ ръководители, когато е в града. Но след като цената на акциите на Fosun доблизи 9-годишно дъно, Гуо увери неотдавна, че компанията не планира да продава португалски активи.
Съпредседателят на Fosun Гуо Гуанчан е сред основните китайски инвеститори в Португалия
„Португалия е важен пазар за Fosun и Fosun продължава да подкрепя компаниите си“, заяви говорител в имейл, като допълни, че подразделенията ѝ са прибавили работни места в застраховането и здравните грижи в последните години. „Не обмисляме продажба на нито една от инвестициите си в Португалия“, отбеляза той.
Инвестициите по програмата „златна виза“ променят части от Португалия. В тихото крайбрежно градче Кашкайш са започнали големи строежи, финансирани с пари от програмата. Един от най-новите проекти в района е Legacy Hotel, партньорство между Hilton и Reformosa на родената в Тайван Мин Чу Хсу, предприемач в сферата на недвижимите имоти.
Мин, която не е отговорила на запитванията за коментар, създаде кариера в недвижимите имоти, включително в Хонконг, преди да раздаде богатството си за благотворителност в Ню Йорк. Неотдавна тя стана куратор на азиатското изкуство в Metropolitan Museum of Art заедно със съоснователя на Tencent Даниел Су. Тя пренася щедростта си и в Португалия, където дари 5 млн. долара за медицинско оборудване за COVID, включително 80 обдишвателя.
Legacy ще се прибави към португалския ѝ портфейл с имоти, който според компанията ѝ възлиза на над 1 млрд. долара.
