В България в момента имаме изключително тежка политическа криза, където популизмът заема застрашителни размери дори за икономическите решения, защото не може да се предвижда какво ще се случи. От тази гледна точка е много вероятно да има министър, който дори да не може да наложи своите виждания, а да слуша каквото му кажат политиците. От една страна нямаме достатъчно голяма политическа сила, която да има рационална икономическа политика, а имаме тежък популизъм. От друга страна имаме и други крайности – т.нар. либертарианска политика, която също е много вредна. Поради тези причини много трудно ще се намери златната среда. Трябва да се намери такава среда, че да бъдат подпомагани най-бедните, а същевременно да бъдат оставяни възможности за растеж. Това каза Евгений Кънев, икономист, в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.
След започване на войната има забавяне или отлагане на плановете за нови инвестиции. Интересът към България не е висок именно заради войната, но и заради изключително нестабилната политическа обстановка. Ние нямаме критична маса от рационални хора, които могат да управляват страната. Идеологията, политическите пристрастия, които наблюдаваме, а и зависимостите, които се оказа, че са изключително силни в България, пречат да се вземат рационали решения.
„На изборите в неделя не очаквам да се получи възможност за създаване на мнозинство около някаква програма, тъй като има огромно раздробяване между партиите по две основни линии – геополитическата и антикорупционната. Предната коалиция беше на основата на антикорупционния признак, но сега прекалено силно стана геополитическото разделение и ми е непонятно как ще се намери някаква спойка”, каза гостът.
Що се отнася до тенденцията по отношение на вдигане на лихвите от централните банки събеседникът посочи, че е налице доста голяма инфлационна вълна, която няма как да бъде преборена, ако не се вдигнат лихвите. Това, което прави Федералният резерв, всъщност е да потуши силното вътрешно търсене, което се появи вследствие на края на пандемията и на голямата компенсация, която получиха домакинствата най-вече от пакета Тръмп, а сега и през стимулите на Байдън.
„Когато Федералният резерв зададе тона, той се следва от всички централни банки в света”.
Фед има за цел да контролира инфлацията в Съединените щати, а политиката му е премерена и в контекста на геополитическите събития, които се случват. „Знаем, че силният долар върви с ниска цена на петрола”, изтъкна събеседникът.
Целта от 90 долара за барел в САЩ още не е постигната, защото инфлацията продължава да е висока, а и все още има поле за вдигане на лихвата, защото другата крайност вследствие на високите лихви, а именно появата на безработица, още не е налице.
„Ниската безработица позволява вдигането на лихвите, така че да се овладеят процесите, свързани с високата инфлация”, каза Кънев.
Европа направи стратегическата грешка да зависи от руския газ и допусна руският газ да влияе върху производството на електричество в Европа. Оттук нататък се допусна този газ да влияе много върху индекса, който определя пазарните цени. А след това заразата отива към електричеството. Естествено, че когато имаме такова силно влияние на един играч, който има и определено геополитическо място и интереси, различни от европейските, рано или късно ще се случи това, което се случи – да може да влияе върх европейския пазар с помпането на цените. Това е причината да се разглежда опцията за таван на цените, но по думите на Кънев може би няма да стигнем до нея.
Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
