Снимка: Bloomberg |
Ако ценовата стабилност се пропилее, финансовата стабилност ще бъде изложена на риск. Ако финансовата стабилност бъде загубена, са застрашени икономиката и общественият договор, пише за Wall Street Journal Кевин Уорш, преподавател в Станфордския университет и бивш член на борда на Федералния резерв.
През последните няколко тримесечия инфлацията в САЩ скочи (достигайки 6,8% през ноември на годишна база – бел. прев.), като вече е над три пъти целта на Федералния резерв от 2%. Скокът на цените е малко вероятно да се обърне от само себе си. Колкото по-дълго цените са нестабилни, толкова по-голямо е предизвикателството пред провеждането на макроикономическата политика. Последното, от което се нуждае страната, е трето голямо икономическо сътресение за десетилетие и половина.
Последиците от инфлацията – и съпътстващите рискове – отдавна са разбрани. През 1898 г. икономистът Кнут Виксел обяснява: „Промените в общото ниво на цените винаги са предизвиквали голям интерес. С неясния си произход те оказват дълбоко и широкообхватно влияние върху целия икономически и социален живот на една страна.”
Инфлацията е най-прямята форма на измама: скок в цената на живота, който лишава здраво работещите американци от плодовете на повишените си заплати. Несравним бум на цените на активите, основан на упорито ниски лихвени проценти. Алхимия за една прекалено задлъжняла нация. Уязвимост, която може да доведе до погрешна оценка от яростен геополитически съперник. И отчаяние от страна на политическото тяло, чийто здрав разум е в противоречие с обезпокоителния конформизъм на управляващите.
Инфлацията е избор. Избор, за който Фед носи основната отговорност. Рискът от инфлационна спирала възниква, когато монетарните власти първо отричат проблема, а след това хвърлят вината другаде. Инфлацията се вгражда в процеса на ценообразуване, когато централната банка действа със закъснение или с недостатъчна убеденост. Към момента Фед я стимулира.
Сигурен знак за проблема е, че президентът надигна глас срещу бича на инфлацията – и предприе изпълнителни действия – много преди централната банка да признае сериозността на ситуацията.
„Тесни места във веригата за доставки“ е популяризираната обосновка за скока на цените. Но веригата за доставки хвърля повече сянка, отколкото светлина. Потребителската инфлация е по-висока, тъй като цените се покачват в производството и транспорта. Това е описание на състоянието на нещата, а не неговият източник. Бездействието на Фед да оттегли извънредната парична политика – на фона на пълна заетост – е непосредствената причина за покачването на цените.
Когато паричната политика е твърде затегната, тя забавя съвкупното търсене. Когато е твърде разхлабена, това вреди на съвкупното предлагане. Изключително агресивната монетарна политика, а именно количественото облекчаване (QE, покупката на активи – бел. прев.), обезкуражава инвестициите в реални активи като капиталово оборудване в полза на финансови активи като акциите. Ето защо нежилищните капиталови инвестиции в реалната икономика – неща като модернизация на пристанища – са със 7% под тренда отпреди пандемията и с 25% под тенденцията след появата на QE. Надутият фондов пазар и по-малко устойчивата реална икономика са две последици от съществуващия режим на Фед.
