Бил Гейтс. Снимка: Bloomberg |
Преди предишната голяма климатична конференция на ООН, в Париж през 2015 г., иновациите почти не бяха в дневния ред. Тази година в Глазгоу (COP 26, която вече е в ход) те ще заемат централно място. Изместването на световния фокус към изобретяването на чисти технологии беше сред най-големите успехи на Парижката конференция. Продължаването по този път е може би най-голямата възможност на тазгодишната климатична среща, защото иновациите са единственият начин, по които светът може да намали нетните емисии на парникови газове от приблизително 51 милиарда тона годишно до нула през 2050 г., пише за Financial Times Бил Гейтс, съосновател на Microsoft, основател на Breakthrough Energy и съпредседател на фондацията Bill & Melinda Gates.
Сега има значително повече пари за базови изследвания и разработки, и повече рисков капитал за чисти стартъпи в сектори, които трудно се декарбонизират, отколкото когато и да било преди. В резултат на това някои важни чисти технологии – като устойчивото самолетно гориво, зелената стомана и изключително мощните батерии – вече съществуват и са напът да разширят употребата си.
Ако светът обаче наистина е отдаден на иновациите в областта на климата, тогава тези пробиви трябва да са само началото на историята, а не краят. На COP26 трябва да помислим как да превърнем доказаните в лабораторията концепции в масови продукти, които хората искат и могат да си позволят да купят. Това ще изисква огромни усилия за финансиране на стотици търговски демонстрационни проекти на климатични технологии в ранен етап.
Невероятно предизвикателство е за всяко стартиращо предприятие да комерсиализира продукта си, но за енергийните компании това е направо уникално усилие. Когато стартирах Microsoft, нямахме нужда от много инфраструктура за програмиране, а след като веднъж го извършихме, можехме да правим почти безкраен брой копия със съвършена прецизност за много малко пари.
Климатично интелигентните технологии са много по-трудни за навигация. След като веднъж можете да произвеждате зелен водород в лаборатория, трябва да докажете, че процесът работи – безопасно и надеждно – в голям мащаб. Това означава изграждане на огромен физически завод, решаване на въпросите с инженеринга, веригата за доставки и дистрибуцията, повтарянето им отново и отново, като постоянно се намаляват разходите. Демонстрационните проекти от този вид са изключително сложни, рискови и скъпи – и е много трудно да се финансират.
В чистата технология има още един проблем. Когато цялата тази сложна, рискована и скъпа работа приключи, в крайна сметка получавате продукт, който прави горе-долу същото нещо като този, който е предназначен да замени – зелената стомана има почти същата функционалност като днешната стомана – но струва повече, поне за известно време.
Естествено, трудно е да се намерят купувачи, което означава, че банките отпускат по-скъпи заеми. Високата цена на капитала от своя страна повишава цената на продуктите. Тъй като финансирането е толкова трудно, комерсиализацията може да бъде изключително бавен процес. В момента ключът към програмата за иновации в областта на климата е да я направи по-бърза.
Вярвам, че можем да направим това. Стотици правителства и компании поеха нетни нулеви ангажименти и имат милиарди долари за инвестиране. Ако създадем системи, които да ги стимулират да финансират тези проекти и да се ангажират да купуват продукти като устойчивото авиационно гориво и зелената стомана, тогава имаме шанс да ускорим цикъла на иновациите. Като отделим много повече пари за изграждане на демонстрационни проекти, признавайки тези приноси като един от най-добрите начини за посрещане на нетните нулеви ангажименти и създавайки система за измерване въздействието на тези инвестиции, ние ще си дадем най-добрия шанс да избегнем климатична катастрофа.
Когато мисля за достигане до нулеви въглеродни емисии, си задавам три въпроса. Първо, може ли светът да поддържа обществената подкрепа за действията в областта на климата? Това зависи от това да се уверим, че енергийният преход не струва толкова много, че хората да изгубят търпение. Второ, могат ли развиващи се икономики като Индия, Бразилия и Южна Африка – които са допринесли много по-малко за изменението на климата, отколкото богатите страни, но са най-засегнати – да продължат да намаляват бедността без да отделят парникови газове? Това зависи от намаляването на цената на зелените материали, така че те да не са изправени пред компромис между растежа и подходящия за живеене климат.
И трето, какво се случва междувременно? Почти всички сегашни жители на планетата ще трябва да се адаптират към по-топъл климат. Ефектите от по-високите температури – по-чести засушавания и наводнения, изсъхването на земеделските земи, разпространението на вредители по културите – ще засегнат особено силно фермерите. Тези промени ще бъдат проблематични за земеделците в богатите страни, но потенциално смъртоносни за тези в държавите с ниски доходи. Така че, освен да направим чистата енергия по-евтина, трябва да удвоим усилията си относно иновациите, като например подобрени семена, които ще помогнат на най-бедните фермери да отглеждат повече храна.
На COP26 светът трябва да постави мащабирането на иновациите в чистите технологии – както за смекчаване на най-лошите въздействия на климата, така и за адаптиране към ефектите, които вече изпитваме – в дневния ред по същия начин, по който постави научноизследователската и развойната дейност през 2015 г.
