Хазартният бранш е готов да се саморегулира и предлага да промени в рекламната си практика. Сред предложенията е прекратяването на хазартните реклами от 5 до 18 часа, както и обявяването на парични награди по радио, телевизия и билбордове.
Това стана ясно по време на днешната кръгла маса на тема „Търговското слово за хазарт в медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове“, организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ). В кръглата маса участваха представители на Национална агенция за приходите (НАП), доставчиците на медийни услуги и на организаторите на хазартни игри.
Представителите на хазартния бранш заявиха, че индустрията е обединена от нуждата за саморегулация. Според тях целта на рекламата е да привлече лицата към регулирания хазарт, който се следи от много институции. По думите им нелицензираният пазар е много по-опасен, защото там няма изискване за пълнолетие. Точките, по които от хазартния бранш предлагат да се саморегулират, са следните:
– Лицата под 23 години да не бъдат обект на реклама. Рекламните лица да бъдат минимум на 23 години;
– От 2023 г. доставчиците на медийни услуги и организаторите на хазартни игри да не допускат съобщаване на парични награди в радиото, телевизията и чрез външна реклама. Да се прекратят обявленията за джакпот за милиони;
– Да не се допуска външна реклама в близост до учебни заведения;
– Да не се излъчват хазартни реклами от 5 до 18 часа;
– Всяко хазартно рекламно съобщение, излъчено в радио или телевизия, да съдържа призив за разумно залагане.
Представителите на организаторите на хазартни игри посочиха, че е важно същото да направи и Българския спортен тотализатор. Изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов е на мнение, че децата се облъчват 24 часа с хазартни реклами. Според него трябва да се забрани рекламата на хазартния бизнес в часовете от 5 до 18 или направо като цяло да се забрани.
„Не само в близост до училища, но и до стадиони да не може да има марката на казино или онлайн казаино, в което да се залага. Също така връзката между хазарта и финансиране към детския спорт трябва да бъде много ясно регламентирана. Трябва да се дава повече гласност, за да може да се промени тази практика, която имаме в България. Няма друга държава с подобен тип реклами, като случващото се тук в България“, каза Богаднов.
Старшият анализатор в Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов съобщи, че „има експлозия“ в рекламния пазар на хазартни дейности.
„Въобще не е достатъчно, че вие ще регулирате медиите, въпреки че приветствам вашето желание да се саморегулирате. Според мен бумът на хазартни реклами по отношение на българската традиция за реклама в медиите е безпрецедентно. Радвам се, че започваме дискусия по този въпрос“, заяви Безлов.
Деян Тотев от Съвета по саморегулация предложи 7000-те хиляди души, които са поставени под запрещение, да бъдат включени в списък с лица, на които им е забранено да практикуват хазарт. Изпълнителният директор на НАП Борис Михайлов заяви, че това предложение му допада и че то е осъществимо.“Идеята е много добра и ще я реализираме буквално в следващите дни“, каза той.
Председателят на Националния съвет по саморегулация Ели Герганова обобщи, че присъстващите на кръглата маса са се обединили, че индустрията трябва да се легитимира чрез съобщения за своите игри, защото иначе трафикът се отклонява през нелегални сайтове, но че е важно да се подхожда така, че уязвимите от хазарта да бъдат защитени.
„Трябва да се намали обемът на рекламите, достъпът на деца до тях, както и да се промени съдържанието на рекламите. Ние настояваме законът да дава най-общата рамка, а браншът да се саморегулира. Приветствам желанието на хазартната индустрия да седнем и да обсъдим предложените точки, които се отнасят до съдържанието на рекламата. Готови сме да редактираме етичните ни правила в рекламата за хазарта. Да направим така, че да няма обществено недоволство по отношение на съдържанието на реклами“, каза Ели Герганова.
