Датата е 23 март. В Брюксел генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отправя предупреждение към Пекин да не помага на Русия във войната ѝ срещу Украйна.
В същото време в електронните пощи на изследователи от няколко военнонаучни института в Русия попадат имейли, за които се предполага, че са изпратени от китайски хакери.
Според скорошен доклад на израелско-американската компания Check Point Research, занимаваща се с киберсигурност, имейлите са били част от сложна шпионска операция, провеждана от Китай срещу Русия. Те са съдържали специален софтуер, способен да пробие руските системи и да достигне до чувствителна информация.
Взети заедно, двете събития – предупреждението на Столтенберг и хакерската атака – са пример за все по-сложните отношения между Китай и Русия. Oт една страна двете държави се сближават заради общия враг в лицето на САЩ, но от друга политическото им приятелство е подложено на изпитание заради последствията от руската инвазия в Украйна.
Прикрити критики
Три месеца след началото на руската военна агресия Пекин все още не е осъдил действията на Москва, а китайският президент Си Дзинпин е сред малкото световни лидери, които все още не са провели преки разговори с украинския президент Володимир Зеленски.
Китай също така продължава да се обявява срещу западните санкции върху Русия. Страната започна да увеличава и покупките на руски петрол на изгодни цени, като по този начин Пекин еднозначно спомага за запълването на вакуума, оставен от западните купувачи, които се отдръпнаха от руския пазар.
Сега, когато Западът зае „диктаторска позиция“ [срещу Русия], нашите икономически връзки с Китай ще се разрастват все по-бързо
„Сега, когато Западът зае „диктаторска позиция“ [срещу Русия], нашите икономически връзки с Китай ще се разрастват все по-бързо“, каза министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров на 23 май.
Че сближаването се случва в много отношения, стана ясно още по-рано – от общото изявление на Си и руския президент Владимир Путин от 4 февруари, в което те обявиха нова ера на партньорство без ограничения.
Въпреки това обаче недоверието, критиките и тихото съперничество остават част от сложната динамика между двете страни.
„Идеята за т.нар. „съживяване“ на Русия при управлението на Путин се основава на една грешна презумпция“, каза Гао Юшен, посланик на Китай в Украйна от 2005 до 2007 г.
„Упадъкът на Русия е очевиден във всички области. Той оказа силно отрицателно въздействие върху руската армия и нейните бойни способности“, каза той.
Думите му бяха отправени по време на семинар в Пекин през април и по-късно бяха публикувани от Phoenix News Media – частично държавна китайска телевизионна мрежа.
„Икономическата и финансова сила на руската армия, която не е съизмерима със статута ѝ на т. нар. „военна суперсила“, не може да поддържа високотехнологична война. Поражението на руската армия, предизвикано от бедността, беше очевидно“, е цитиран да казва Гао.
Статията, включваща неговите цитати, беше свалена само няколко часа след като беше публикувана. Публично изразената критика на Гао обаче не е изключение – той е само пример за нарастващия брой китайски анализатори и бивши държавни служители, които изразяват скептицизъм както по отношение на руските мотиви за инвазията, така и за бъдещето ѝ като партньор предвид военните ѝ неуспехи в Украйна.
„Продължавам да не мога да си представя как която и да било страна би се осмелила да нахлуе във военната сила [номер] 2 в света“, написа Гонг Фангбин, военен стратег и пенсиониран професор в Националния университет за отбрана на Китайската народноосвободителна армия (НОАК) в своя статия в WeChat.
„Русия показва на света отново и отново, че никой не смее да докосне и сантиметър от нейната земя“, добавя той.
Статията на Гонг също беше цензурирана, но сочи към нарастващото разочарование сред китайските експерти от аргументацията на Москва, че е била притисната от НАТО – твърдение, което тя използва, за да рационализира непредизвиканата си инвазия в Украйна.
Въпреки че подобни коментатори продължават да обвиняват Вашингтон за конфликта, те са доказателство за все по-критикчните настроения в Китай спрямо действията на Русия. Такива критики за първи път се появиха в началото на март, когато Ху Уей, заместник-председател на Центъра за изследване на обществената политика, който работи под консултативна агенция към Държавния съвет на Китай , призова Пекин да се дистанцира възможно най-скоро от Русия заради войната си в Украйна.
Тъй като естеството на войната в Украйна продължава да се променя, Пекин става все по-предпазлив в отношенията си с Москва. Китайските компании и правителството не изпратиха икономическа или военна помощ на Русия. Китайските търговци проявяват предпазливост, за да избегнат вторични санкции при работа с руската икономика.
На други места пък се наблюдава как китайските дипломати се опитват да се представят като неутрални във войната, за да избегнат удар по репутацията си.
„Войната на Русия с Украйна, без значение колко разумна е тя, започната в отговор на разширяването на НАТО, не може да се каже, че е легитимна“, каза Джоу Бо, пенсиониран старши офицер от НОАК, на 9 май по време събитие, организирано от индийски мозъчен тръст в Делхи.
„Нашата репутация [на Индия и Китай] пострада, защото отказваме открито да осъдим Русия“, каза тогава Бо.
Под повърхността
И въпреки че няма вероятност Пекин да отхвърли Русия като свой партньор, войната в Украйна оказва влияние върху начина, по който много китайски политици и анализатори гледат на бъдещата траектория на страната.
„Имаме фундаментални различия във възгледите ни по отношение на международния ред“, е цитиран да казва Джоу.
Китай и Русия остават заедно в желанието да се противопоставят на влиянието на САЩ по света, но все повече се различават в способността си да го правят
Той добавя още, че нарастващата изолация на Русия ще доведе до това, че зависимата от износ руска икономика ще среща все по-големи трудности.
Това може би прикрива нарастващия дисбаланс между двете държави, тъй като те остават заедно в желанието да се противопоставят на влиянието на САЩ по света, но все повече се различават в способността си да го правят.
С оглед на китайската шпионска операция, която според Check Point Research е започнала още през юли 2021 г., изглежда, че Пекин иска достъп до руски военни технологии и тайни – нещо, за което се смята, че Китай преследва от десетилетия.
Въпреки войната обаче военното сътрудничество между двете страни продължава. На 24 май Китай и Русия проведоха първото си съвместно военно учение след началото на инвазията на Москва в Украйна. Те изпратиха бомбардировачи с ядрена способност над райони на Североизточна Азия в демонстрация на сила, докато президентът на САЩ Джо Байдън беше на посещение в региона.
Остава обаче изводът, че войната в Украйна е увредила имиджа на Русия в очите на нарастващ брой китайски анализатори.
„И така, освен най-големия ядрен арсенал, колко важна [ще бъде] Русия след 20 години?“, пита например Джоу Бо.
