Горещото лято напредва, а ситуацията на бойното поле в Украйна не се изменя значително. Руската армия продължава да напредва бавно, но непрестанно. Украинските сили са разтегнати и под сериозен натиск заради липса на войници. Срещат проблеми с изтощените фронтови части, които не могат да почиват.
Така накратко звучи ситуацията на фронта в Украйна.
Все пак положението за Киев постепенно се стабилизира след месеците на сериозна тревога заради проблемите с набирането на войници и забавените доставки на оръжие от Запада.
„Нещата се подобриха [в сравенение с пролетта бел.ред.], въпреки огромния брой сблъсъци“, казва пенсионираният украински полковник Сергей Храбски.
Човешките жертви продължават да нарастват. Общият брой загинали и ранени вече надхвърля 500 000 души, според западните оценки, но вероятно е далеч по-голям.
Началникът на отбраната на Обединеното кралство каза, че само Русия е дала толкова жертви, а руски новинарски организации, използвайки данни от завещания, изчислиха, че от февруари 2022 г. досега са загинали 140 000 руски войници.
Украйна не е разкрила данните си за жертвите, въпреки че през февруари президентът Володимир Зеленски каза, че през предишните две години са били убити 31 000 войници – число, което се смята за силно занижено.
Сега Украйна е в трудно положение по отношение на човешките ресурси
„Сега Украйна е в трудно положение по отношение на човешките ресурси и ще се бори, докато мобилизацията не започне да доставя на фронта значителна нова сила“, каза Конрад Музика, полски военен анализатор, който наскоро се завърна от пътуване до някои от фронтовите позиции. „Най-големият въпрос е кога тези мобилизирани момчета ще започнат да влизат на фронтовата линия.“
Как обаче стоят нещата на бойното поле по протежение на близо 1200-километровата фронтова линия, която се простира от устието на река Днепър в южната част на Украйна до руската граница северно от Харков.
Руската офанзива при Харков още не е спряна
В началото на май Русия започна локална офанзива по части от границата близо до Харков, втория по големина град в Украйна. Хиляди войници, предимно пехота, с някои бронирани части, преминаха на територията на Украйна, като основният удар беше насочен към Вовчанск, град с население от 17 000 души преди инвазията, разположен на по-малко от 10 км от границата.
Украйна бързо прехвърли по-опитни части от други места и руското настъпление към Вовчанск се превърна в бавни, постепенни улични боеве, които продължават. Към 12 юли селото е окупирано от Русия на около 50% и е малко вероятно Русия да напредне.
„Украинските сили стабилизираха линията на съприкосновение, след което изтласкаха назад руските сили. Предполагам, че сега руските сили ще се опитат отчаяно да запазят позициите си“, казва Храбски.
Водещи руски политици, сред които и президентът Владимир Путин, казаха че офанзивата цели създаване на буферна зона, която да попречи на украинските сили да предприемат атаки срещу руски градове като Белгород.
Според експерти обаче групирането и броят на използваните сили означава, че руските командири са имали друга цел.
Настъплението в Харков не беше настъпление. То просто трябваше да разпръсне украинските сили
„Настъплението в Харков не беше настъпление. То просто трябваше да разпръсне украинските сили и да принуди [украинците] да разположат резерви, да отслабят линиите някъде другаде в Донецка област. Донякъде това се получи“, каза Музика.
Решението на САЩ, с което на практика разрешиха на Украйна да използва американско оръжие за поразяване на цели в Русия, също помогна. Това принуди руската армия да премести някои от ракетните си батареи и самолетни бази.
Ще падне ли Часив Яр?
Разположен на 15 км западно от разрушения град Бахмут, Часив Яр е цел на руските сили поне от месец преди настъплението към Харков.
Височината на града го прави идеален за насочване на артилерия и разузнаване, а превземането му би позволило на руските войски да застрашат ключов железопътен възел в Костянтиновка. Той е използван от Украйна за снабдяване на фронтовите части.
Украинската отбрана разчита отчасти и на канала Сиверски Донецк-Донбас. Това е воден път, който минава от север на юг и разделя центъра на Часив Яр от отдалечен източен район, известен като Канал. Украинските сили се оттеглиха от Канал на 4 юли.
„Удържането на квартал Канал стана нецелесъобразно, след като врагът навлезе в него, защото застрашаваше живота и здравето на нашите военнослужещи, а позициите на защитниците ни бяха унищожени“, заяви в коментар по телевизията Назар Волошин, говорител на Хортицката групировка на силите.
В Часив Яр, както и на други места по фронтовата линия, украинските позиции бяха унищожени от руски „плаващи бомби“. Това са високоексплозивни бомби, които са снабдени с интелигентни системи за насочване. Хвърлят се от изтребители.
Украйна не разполага с добри възможности за защита срещу тях.
„Те могат да унищожат цялата дървесна линия с няколко [плаващи бомби] и да я направят незащитима“, каза Музика.
Колко дълго Украйна може да се задържи в Часив Яр?
Центърът за отбранителни стратегии, базиран в Киев мозъчен тръст, прогнозира, че градът може да падне в ръцете на руснаците преди края на лятото, въпреки че това ще бъде свързано със значителни загуби.
Frontelligence Insight, организация, която работи с открити източници, ръководена от украински офицер от запаса, също прогнозира, че градът в крайна сметка ще падне в ръцете на руснаците.
Миньорският град Торецк
На около 25 км южно от Часив Яр се намира бившият миньорски град Торецк. До неотдавна той беше засегнат в много по-малка степен в сравнение с други населени места край фронта в Донецк. Миналия месец обаче руските сили започнаха да напредват осезаемо към града и превзеха село Шуми, на около 10 км източно.
На 2 юли лидерът на украинската отбрана Олександър Сирски каза, че боевете около Торецк са се засилили.
Остава неясно защо руските сили са успели да напреднат толкова бързо, въпреки че разузнавателните доклади от открити източници сочат, че ротацията на украинските войски може да е била неправилна.
„Руснаците много ефективно използват липсата на комуникации между войските, проблемите с координацията между частите“, каза Сирски.
Видеозапис от въздуха, публикуван на 11 юли от 32-ра механизирана бригада, показа, че градът е превърнат до голяма степен в развалини.
Според Храбски, Торецк вероятно е основната цел на руските командири в момента, тъй като превземането му би осигурило на Русия контрол над по-широка градска зона, простираща се по западните краища на Донецка област.
Прозорецът на възможностите започва да се затваря, защото сегашният поток от хора и оръжия се обръща в украинска полза
„За руснаците е изключително важно да превземат това място. Атакуват Торецк челно. Те бързат. Прозорецът на възможностите започва да се затваря, защото сегашният поток от хора и оръжия се обръща в украинска полза“, каза той.
На югозапад от Торецк руските сили също са се изтеглили на север и северозапад от град Очеретин, промъквайки се към магистрала N32, която минава от Покровск на североизток до Костянтинивка. Превземането на магистралата ще прекъсне основна линия за снабдяване на украинските сили в района.
Проблеми с личния състав и страх за енергийната система
Освен изтощените войници и проблемите с координацията на подразделенията, анализаторите съобщават и за проблеми с лошо обучени войници, както и за такива, които са над 40 години, което ги прави по-малко способни.
Самият Сирски също намекна за проблема с личния състав.
Въпреки затрудненията, украинската система за мобилизиране, обучение и изпращане на повече хора постепенно се задейства. Това, както и възобновеният приток на американско и западно оръжие, би трябвало да даде на Украйна възможност да стабилизира окончателно своите линии, вероятно в рамките на следващите шест до осем седмици.
„Мобилизацията дава добри резултати.Не е ясно до каква степен те могат да поддържат това“, казва Музика.
Поради тази причина Русия усилено настъпва към Торецк и Часив Яр и се окопава край Вовчанск, опитвайки се скоро да постигне осезаеми успехи.
Според Майкъл Кофман, който е анализатор по отбраната в Carnegie Endowment for International Peace, ситуацията през април е била много тежка за Украйна, но сега постепенно се стабилизира. Той прогнозира, че украинската армия ще излезе от този период до края на август.
Но дори и с нов приток на войници, по-големите проблеми на Украйна са ясни: Русия разполага с много по-голямо население, от което може да черпи, за да попълни загубите си и използва изключително изгодни предложения за заплати и обезщетения при преживяване и смърт, за да привлече войници доброволци.
Всичко това позволява на руската армия да бъде активна на по-широк фронт.
Все пак на бойното поле се появяват доказателства, че и на Русия се налага да разтяга собствените си части и способности.
Храбски казва, че руските части все по-често използват за транспортиране на пехота превозни средства, които не са предназначени за тази цел.
Най-голямото притеснение за Украйна е електрическата мрежа, която от месеци е обстрелвана от руски ракети и дронове. Дори когато украинската противовъздушна отбрана се подобри, украинските инженери се борят да заменят производствените мощности и да поправят повредените линии, трансформатори, подстанции и друга енергийна инфраструктура.
„Уверен съм, че няма да успеят да свържат необходимите допълнителни мощности“ преди зимата. Ще последват още атаки, може би през есента, защото мрежата сега е много, много уязвима, на ръба на колапса“, казва Музика.
„Като цяло украинците очакват, че тази зима големите градове ще имат масови прекъсвания на електрозахранването; може би три часа през деня, три часа през нощта“, каза още той.
