Хипотермията e спадане на телесната температура под нормалната долна граница от 35°С. Развива се в няколко последователни фази, като ако излагането на студ не бъде прекратено или не се окаже помощ, завършва със смърт.
[ad id=“263680″]
..
В началото (първа фаза – спадане на температурата до около 35°С) има силно треперене, с което организмът все още се стреми да компенсира загубата на топлина с увеличено производство. Кожата е настръхнала, дишането е учестено, ръцете губят координация, а говорът е насечен и с трепереща брадичка. Постепенно (втора фаза) треперенето се засилва и става неконтролируемо, появява се цианоза – бледа кожа, посиняване на устните. Периферното кръвообращение се намалява за сметка на това в жизненоважните органи и главата. Това води до голяма опасност от измръзване на крайниците или открити части на тялото. Пострадалият става апатичен, говори завалено, мисли и действа бавно и неадекватно.
[ad id=“263680″]
..
Може да се наблюдава т.нар парадоксално събличане (20-25% от жертвите на хипотермията). Нарушения в разсъдъка карат пострадалия без повод да съблича дрехите си и да измръзва още по-бързо. След време, с изчерпването на въглехидратните резерви, треперенето намалява и спира, тъй като защитата на организма преминава в пасивна форма и той се стреми единствено да минимализира загубите на топлина.
Последната фаза на хипотермията, при спадане на телесната температура под 32°С се характеризира с бавното „заспиване” на организма – „бяла смърт”. Чувството за студ отстъпва пред измамно приятното чувство на топлина, дишането и сърдечната дейност отслабват, а честотата им се забавя, органите престават да функционират, пострадалият практически не може да се движи, да говори и дори да мисли. Настъпва безсъзнание, а при спадане на температурата под 30°С и клинична смърт. Поради ниската консумация на кислород биологичната смърт може да бъде отложена повече от обичайното. Съществува дори правило, според което човек с хипотермия в клинична смърт не може да бъде обявен за мъртъв преди тялото му да бъде затоплено до нормална температура. Има случаи на спасени в ледени води удавници, които са престояли под повърхността повече от 30 минути.
[ad id=“225664″]
..
На открито, освен студа, вятърът има решаваща роля за загубата на топлина от тялото. Така например, при температура на въздуха 0°С и скорост на вятъра 10 м/с, реалното усещане за студ се равнява на -15°С, а при -15°С и вятър от 20 м/с мръзнем като на -43°С!
Особено бързо се преохлажда организмът при попадане в студена вода. Тъй като топлоемкостта на водата е около 1000 пъти по-голяма от тази на въздуха, то пропорционално се увеличава и загубата на топлина. Това е и причината на 18°С да се чувстваме отлично часове и дни наред, но подобна температура на морската вода не звучи привлекателно. При температура на водата близка до 0°С дори няколко минути могат да бъдат фатални.
Източник: offnews.bg
