Какво е общото между хуманитарна работничка, трудова активистка, политическа активистка и протестираща? Всички те са родени и живеят в Иран. И всички те през последните месеци са обвинени във въоръжен бунт срещу държавата.
Наказанието за това е смърт.
Две от тях, социалната работничка Пахшан Азизи и активистката за трудови права Шарифе Мохамади, вече са осъдени на смърт. Политическата активистка Варише Моради и протестиращата Насим Голами Симияри очакват присъдите си.
С изключение на Симияри, всички останали жени са обвинени, че членуват в опозиционни кюрдски организации извън Иран. Азизи и Моради са представителки на иранското кюрдско малцинство, което от дълги години е подложено на репресии.
Историите на тези четири жени обаче са само малка част от по-голямата картина. От 2022 г. насам броят на осъдените на смърт и екзекутираните жени в Иран се увеличава, след като тогава в страната избухнаха невиждани антиправителствени протести.
Страх от екзекуция
Активистката за трудови права Шарифе Мохамади е осъдена на смърт през юли. Тя е обвинена в членство в независим работнически профсъюз и в забранена кюрдска сепаратистка организация, базирана в съседния полуавтономен кюрдски регион в Ирак.
Семейството ѝ казва, че тя не е свързана с никоя политическа организация в страната или извън нея.
Братовчедката на Мохамади, Вида Мохамади, казва пред радио „Фарда“, част от RFE/RL, че тя е била измъчвана в затвора след ареста ѝ през декември, както и че е прекарала няколко месеца в изолация.
Кюрдската политическа активистка Варише Моради е арестувана през август 2023 г.
Причината е, че според властите в Иран тя е член на Партията за свободен живот на Кюрдистан (PJAK) – ирански клон на турската Кюрдска работническа партия (ПКК). И двете са обявени за терористични от САЩ.
През август 2023 г. е арестувана и социалната работничка Пахшан Азизи, която също е обвинена в членство в PJAK, което тя отрича. През юли тя е осъдена на смърт.
Преди да бъде осъдена, тя прекарва известно време в иракската част на Кюрдистан, както и в Североизточна Сирия, дом на кюрдско малцинство, за да помага на хора, разселени от гражданската война и борбата срещу екстремистката групировка „Ислямска държава“.
В писмо от затвора преди осъждането ѝ, Азизи казва, че работата в бежанските лагери в Сирия „ може би е била един от най-големите морални приноси към едно общество, което е било потискано в продължение на години“.
Тя също така отрича да членува в опозиционни групи, добавяйки: „Значи всеки, който прекарва време [в сирийския регион с кюрдско мнозинство], е член на ПКК?“
Същевременно Насим Голами Симияри е обвинена, че е участвала в протестите срещу властта през 2022 г., като е арестувана през май 2023 г. Казва, че е била измъчвана в затвора и държана в изолация за продължителни периоди от време.
Заглушаване на несъгласните
Правозащитни организации осъждат обвиненията срещу четирите жени и ги определят като изфабрикувани.
Ирански активисти посочват, че обвинението във въоръжен бунт срещу държавата често се използва от властите срещу политически затворници и дисиденти.
„Изправени пред женското движение в Иран, което отказва да отстъпи, властите на Ислямската република сега се опитват да заплашат тези жени с бесило в отчаян опит да заглушат инакомислието“, коментира Хади Гаеми, изпълнителен директор на базирания в Ню Йорк „Център за правата на човека в Иран“ (CHRI).
Правозащитни групи многократно са обвинявали Иран, че използва смъртното наказание, за да всява страх в обществото след протестите през 2022 г.
Саид Дехган, известен ирански адвокат по правата на човека, отбеляза, че четирите жени са обвинени във въоръжен бунт, въпреки че „не са притежавали никакви оръжия и по делото им не са иззети или регистрирани такива“.
„Действията на тези граждани са били от гражданско естество и не са имали никаква връзка с бунт срещу „ основите на ислямската република“, още по-малко пък да са били въоръжени, за да се обоснове обвинението в бунт“, казва той.
Активисти се опасяват, че четирите жени могат да станат следващите жертви на вълната от екзекуции в Иран. По данни на базираната в Норвегия група за човешки права в Иран досега през тази година са екзекутирани най-малко 345 души.
CHRI казва и че фактът, че две от жените са кюрдки, отразява „продължаващото непропорционално използване на смъртното наказание от страна на ислямската република срещу малцинствата в страната“.
Иранският регион Кюрдистан беше сцена на едни от най-жестоките репресии по време на протестите през 2022 г.
През последните години Техеран засили усилията си в преследване на иранско-кюрдските опозиционни организации, живеещи в изгнание, които смята за терористични.
