Моята старост е като добре направена инвестиция, като пълна банкова сметка, пълна с безброй, добре изживени щастливи дни.
[ad id=“225664″]
Тя е на 92 години, дребничка, перфектно облечена като за възрастта си, с благ поглед макар, че очите и не виждат.
Тя търпеливо чака във фоайето на старчески дом. От днес това ще бъде нейният дом.
Когато най-накрая пристъпва в новата си стая, възкликва:
“Прекрасна е тази стая, обожавам я. Щастлива съм, че ще живея тук!”
Служителят знаейки, че тя е сляпа, неделикатно, спонтанно възразява:
-Но как я харесвате, като не можете да я видите?
Това, което му отговаря възрастната дама го поразява.
[ad id=“263680″]
-Щастието няма нищо общо с вида на стаята. Щастието е въпрос на решение. Дали ще ми харесва моята стая или не, зависи не от подредбата на мебелите, а от мен – от подредбата, от организирането на моите мисли в тази стая. Това е решение, което всяка сутрин аз вземам: Дали да прекарам деня в леглото пъшкайки над болежките си и недоволствайки от живота, или да живея, да правя каквото мога, да съм благодарна, че съм жива. Всеки ден е подарък и на всеки подарен ми ден аз ще му се радвам. Моята старост е като добре направена инвестиция, като пълна банкова сметка, пълна с безброй, добре изживени щастливи дни.
Затова, аз харесвам новата си стая. В нея аз ще бъда щастлива!
