България може да преживее и без газ от „Газпром“. Единственият начин да бъдат възобновени доставките е капитулация на „Булгаргаз“, който да признае, че през април т. г. страната ни не е била права да откаже плащането в рубли. Това ни поставя в много деликатна ситуация и ни прави уязвими в случай на арбитраж.
Арбитражът има смисъл дори затова да бъде защитено доброто име на „Булгаргаз“ като търговска компания и евентуално, ако могат да се получат някакви компенсации.
След година-две в Европа ще останат три-четири руски газови острова – Унгария, Сърбия и може би Гърция, както и Турция, която ще е своеобразен руски газов континент. Връзката между него и островите ще минава през България заради съществуващата транзитна инфраструктура.
Това заяви пред БГНЕС д-р Пламен Димитров от Информационния център на Министерството на отбраната.
„България може да преживее и без газ от „Газпром“. Според Кризисния щаб, създаден от служебният министър-председател Гълъб Донев, обаче цената, заложена в настоящия договор с „Газпром“ ще бъде по-ниска, отколкото тази на спот пазара“, заяви още той.
„Извън тези 1 млрд. куб. м. годишно, които имаме гарантирани от азербайджанското находище „Шах-Дениз“, останалите 2/3 от потреблението трябва да се търсят на друго място. Така Кризисният щаб не изключва възможността да изпробваме възможността „Газпром“ да възобновят доставките, тъй като тяхната цена е на 70% обвързана с котировките на нидерландският хъб TTF и на 30% с петролни деривати, което означава, че поне за момента цената на руския газ би била малко по-ниска, отколкото на спот пазара, ако сравняваме с хъбовете в Европа“, коментира д-р Димитров.
Той обаче вижда непреодолима пречка за възобновяването на отношенията ни с „Газпром“, тъй като в края на април руската страна едностранно спря доставките, докато „Булгаргаз“ си изпълнява договора, преведе си парите навреме за май и прави заявки всеки ден колко иска да получи, но няма отговор от руската страна. „Следователно, не смятам, че Русия ще отстъпи от тази си позиция и ще приеме плащане в долари, както е записано в договора“, добави експертът.
Според него единственият вариант за възобновяване на доставките е т.н. капитулация на „Булгаргаз“, който да каже, че страната ни не е била права през април тази година да откаже заплащането на доставките на газ в рубли. „В този случай обаче възниква въпросът: ако заплащането в рубли устройва „Булгаргаз“, то тогава защо той не го е правил в последните месеци? Фактически, ако има арбитраж, който да реши спора между двете страни, България остава напълно уязвима, ако сега се съгласи да плаща в рубли“, уточни още д-р Димитров.
Той смята, че в този момент „Булгаргаз“ има големи шансове за успех при един евентуален арбитраж, тъй като не ние сме нарушили договора.
„Булгаргаз“ има всички основания да го поиска, защото е изправна страна по договора и изпълнява своите задължения. Няма нищо по-логично от това да поиска този арбитраж. Има един момент, че с указ на президента Владимир Путин е забранено да се плаща за руския газ в друга валута, освен рубли. „Газпром“ може да се позове на това форсмажорно обстоятелство. Това не означава, че „Булгаргаз“ е виновен и е неизправна страна. Просто руската страна има някакво оправдание“, заяви експертът.
Д-р Димитров припомни, позовавайки се на юристи, че остава твърде малко време до края на договора. „Дори и „Газпром“ да бъде осъден, сумата няма да е чак толкова голяма. Арбитражът има смисъл дори затова да бъде защитено доброто име на „Булгаргаз“ като търговска компания и евентуално, ако могат да се получат някакви компенсации“, каза той.
В същото време руската страна е започнала да излиза от правното поле във взаимоотношенията си с европейските държави и въобще не е сигурно, че „Газпром“ ще плати неустойка, ако тя бъде присъдена от арбитражния съд.
Относно 7-те танкера втечнен газ, предложени от правителството на Кирил Петков и след това изявлението, че за тяхната доставка няма осигурени слотове, Пламен Димитров заяви, че осигуряването на тяхното разтоварване наистина за момента е почти невъзможно на приемлива цена.
„Специално терминалът „Ревитуса“, близо до Атина, на който най-много разчитаме, слотовете бяха разпределени през миналата есен за тази година – 2022-ра. Сега това, което се очаква през тази есен, е да бъдат обявени търгове за 2023 г. и се надявам вече там „Булгаргаз“ да участва и да няма оправданието, че няма слотове. Слотовете могат да бъдат препродавани и да бъдат купени от „Булгаргаз“, но от Кризисния щаб разбрахме, че цената ще стане прекалено висока. В същото време обаче цената на хъбовете в Европа също расте, през тази седмица тя доближи 300 евро за мегаватчас. Така че към днешна дата може би приемането на офертата за тези 7 танкера би излязло по-евтино, отколкото да се равняваме по спот цените и да купуваме от излишъците на регионалния пазар. Защото в момента се случва това – „Булгаргаз“ купува основно от излишъците на гръцкия пазар, а там има микс от руски газ, втечнен, азерски и доста търговци“, подчерта още той.
Д-р Димитров припомни, че Турция разполага с четири терминала за прием на втечнен газ. Единият от тях е в европейската част, близо до България, още един се строи също в европейската част. „Там има свободен капацитет за прием на газ, но няма споразумение за междусистемна свързаност между „Булгартрансгаз“ и турската „Боташ“, така че има юридически пречки за внос“, каза той и добави, че трябва да се водят политически преговори за разрешаването на този проблем.
„Не разбирам, последните правителства през последните месеци разговарят ли с турската страна по този въпрос и докъде са стигнали, какъв е отговорът“, заяви д-р Димитров.
Експертът не изключва и „Газпром“ да оказва натиск, защото няма интерес турската газопреносна система да се отваря към нас, но българските политици трябва да бъдат по-настойчиви по този въпрос.
Относно газовите перспективи той посочи, че Русия целенасочено намалява газовите доставки от пролетта, независимо от това дали нейните клиенти плащат в рубли.
„Много често можете да чуете, че германските компании са се съгласили да плащат в рубли, а българските – не. Виждаме какъв е резултатът. 80% от руския газ, доставен за Германия по „Северен поток 1“ изчезна. Газът го няма, независимо от това как плащат клиентите на „Газпром“. Целта на Русия е да предизвика недостиг на пазара, да провокира енергийна паника в ЕС и в резултат на това европейските политици да се съгласят да смекчат санкциите срещу Русия и да отворят построения газопровод „Северен поток 2″, който според мен никога няма да заработи“, заяви д-р Димитров, описвайки тази средносрочна стратегия на Кремъл.
Според него след няколко месеца ще стане ясно какъв е резултатът от тази стратегия. „Тя най-вероятно няма да успее. Европа ще успее да изкара зимата. Към днешна дата на 77% са пълни хранилищата в ЕС, поставената цел от 80% е почти изпълнена. Европа ще изкара зимата и когато Кремъл разбере, че не може да постигне нищо с намаляването на доставките, ще смени тактиката и ще се опита да увеличи пазарния си дял, но вече ще бъде късно“, прогнозира д-р Димитров.
След година-година и половина в Европа ще останат три-четири газови острова, които се снабдяват с газ от „Газпром“. Това са Унгария, Сърбия, може би Гърция и ще остане Турция, която „не е остров, а руски газов континент на регионалната карта, защото получава много големи обеми от Русия директно по „Турски поток“ и „Син поток“. И ще остане и България, която ще бъде нещо като мост между този руски газов континент Турция и тези острови – Гърция, Сърбия и Унгария, защото транзитната инфраструктура, която пренася този газ, минава през България“.
