България има нужда от предприемачески дух и в администрацията, и в политиката. Това каза Юлиан Попов, бивш служебен зам.-министър, съветник на Европейската климатична фондация, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria. Той изрази оптимизъм, че идва „една нова вълна, която има силна предприемаческа жилка“.
„Очакваме да видим първите 100 дни или поне 10, за да можем да кажем нещо по-конкретно. Оптимист съм, защото четири партии, които са трудно съвместими, постигнаха съгласие по ключови приоритети, по специфични задачи. Те сложиха всичко това в коалиционно споразумение, което е доста детайлно разписано и успяха да сформират правителство. Малко хора очакваха това да се случи без скандали и разправии. Случи се и това е добър знак“, коментира той.
Попов се надява, че скоро ще започнат да се изпълняват конкретните проекти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, след което България ще получава и средства.
„Тъй като това са средства за конкретни проекти, те са обвързани с конкретни дейности, така че забавянето не е голям проблем. По-важно е проектите да бъдат добре разписани, да са договорени добре с Европейската комисия и да са адекватни, да пасват на нуждите на България“, посочи той.
Попов цитира данни на Института за пазарна икономика, според които 43% от Националния план за възстановяване и устойчивост са обвързани с енергетиката, свързана с енергийната ефективност на сгради, осветление, нови мощности и батерии.
Той обаче обърна внимание на факта, че все още няма план за българските ТЕЦ-ове.
„Нямаме енергийна стратегия, имаме ред проблеми с управлението на енергетиката. Един от тях е управлението на Българския енергиен холдинг, което е един от проблемите в преговорите“, напомни Юлиан Попов. „Това, че нямаме собствена стратегия за излизане от „въглищата“ и въобще обща енергийна стратегия, наистина е много голям проблем и поставя преговарящия екип в много тежко положение. Всеки от преговарящите екипи трябва да отиде на преговори с някакви варианти. Не може в преговорите да се реши целта на преговарящия, а това непрекъснато се случва поради липса на ясна обща позиция по отношение на енергетиката.“
Според него щеше да бъде по-добре, ако по време на преговорите за енергийната политика на коалиционното управление преговарящите бяха по-конкретни. „Тогава щеше да има план за конкретни действия“, смята енергийният експерт.
По думите му обаче това е трудно, като става дума за различни партии с различни възгледи.
Юлиан Попов напомни, че ядрената енергетика е заложена в коалиционното споразумение, в което се посочва, че тя ще се развива, но на основата на допълнителен анализ.
„Тоест, това е едно избягване от конкретен ангажимент и отлагане на самия въпрос. Много добре е този въпрос да бъде отложен, първо, докато има обща стратегия за страната, и второ, докато има един по-сериозен анализ за ядрената енергетика“, съветва експертът.
Той е категоричен, че АЕЦ „Белене“ е „напълно бита карта“.
„Това няма как да се възроди. Другият въпрос е за удължаване на живота на АЕЦ „Козлодуй“ – докога може да се удължи… Говори се, че дори до 2049 година, това е възможно. Вторият въпрос е дали да се добави допълнителна мощност в Козлодуй. Всички тези перспективи пред ядрената енергетика трябва да бъдат поставени в контекста на това какво друго е възможно да се направи“, е мнението на Попов.
Относно лицензирането на „Северен поток 2“ Попов коментира, че от новото правителство в Германия може да се очаква „доста по-безкомпромисно отношение към Русия“.
„Рано или късно „Северен поток 2“ ще бъде лицензиран, но ще видим точно при какви условия. Това ще бъде много напрегнат процес на преговори между ЕС и Русия“, очаква той.
Как Планът за възстановяване и устойчивост е обвързан със Зелената сделка? Може ли енергийната стратегия да дойде от частния сектор? Каква трябва да бъде ролята на държавата? Какво трябва да се направи с БЕХ?
Целия коментар вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.
