От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 998
През 1921 г. четиригодишният Ярослав Тагамлицки (11.09.1917, Армавир, Русия – 28.11.1983, София) пристига със семейството си в България. Тук израства и дава своя принос за развитието на българското математическо познание. Научните интереси на акад. Тагамлицки са предимно в областта на функционалния анализ и неговите приложения. Важен момент в научното му творчество представляват изследванията върху понятието неразложимост и неговите приложения в анализа. Чрез системно прилагане на това понятие и методите на функционалния анализ той третира такива класически въпроси от анализа, каквито са теоремите за моментите на Хаусдорф и Стилте, теоремите на Бернщайн за абсолютно монотонните и регулярно монотонните функции, теоремата на Уидер, теорията на обобщените функции и теоремата на Риман за конформното изображение. С помощта на същите методи Тагамлицки решава изчерпателно въпроса за представяне на функции с обобщени абелеви интерполационни редове. Към този кръг задачи спада и изследването на въпроса за развитие на функции в редове по полиномите на Гончаров. Успоредно с тези изследвания Тагамлицки работи и върху обобщението на поянтието неразложимост. Характерна в това отношение е неговата теорема за топологична индукция, която е нелинейно обобщение на теоремата на Крейн-Милман. Тези научни резултати и постижения го нареждат между най-видните български учени математици.
