През 1964 г. революционерите в Занзибар започват да преследват хора от арабски произход. Затова двайсетинагодишният Абдулразак Гурна емигрира във Великобритания.
Може да се каже, че вследствие на това събитие през 2021 г. той спечели Нобеловата награда за литература.
„Никога не ми е хрумвало. Това не беше нещо, което можеше да кажеш – „искам да съм писател“, казва той пред Ню Йорк Таймс. Всъщност Гурна е възнамерявал да работи „нещо полезно, например инженер“.
Роден през 1948 г. в Занзибар, днес част от територията на Танзания, Гурна пристига в Кентърбъри в края на 60-те.
В опит да осмисли отчуждението и последиците от принудителната миграция той малко по малко започва да пише истории. И то на английски език, въпреки че майчиният му е суахили.
„Онова, което ме мотивираше да пиша, беше идеята да загубиш мястото си в света“, казва още Гурна.
Писателят има десет книги, които до момента не са превеждани на български. В тях преобладават темите за колониализма, миграцията, войната.
„Тези неща са с нас всеки ден. Умират хора, други биват наранявани по целия свят, трябва да се справим с тези проблеми по най-добросърдечния начин“, казва той пред Би Би Си.
Гурна е вече пенсиониран професор по английска и постколониална литература в университета „Кент“, Кентърбъри, като до момента не е получавал големи литературни награди. По думите на редакторката му това е „най-заслужената награда“ за писател, който „просто беше игнориран“.
„Неговият стил е особено красив и внушителен, също хумористичен и добър, и чувствителен“, казва Александра Прингъл пред Гардиън. „Той е изклюителен писател, който пише за наистина важни неща“.
